Сега виждам, че е по-добре да има човек много работа и другари, и театър, и книги. Те разсейват и мъката не се усеща.
Димчо Дебелянов

Подобни

ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА
Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
Димчо Дебелянов

Черна песен

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов

Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна.
Димчо Дебелянов

Живеех, трупах... Докато във мрака във гръдта си усетих страшна яма... Очи залюпих, изведнъж заплаках... аз всичко имах, само тебе нямах!
Димчо Дебелянов

Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки. Целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние", "аз" звучи отчайващо!
Стивън Кинг

Най-трудните за понасяне нещастия са тези, които никога не идват.
Кристофър Морли

Но научих, че човек може да превъзмогне всичко, въпреки че му изглежда невъзможно. С времето мъката... става по-поносима. Може да не си отиде напълно, но вече не блокира съзнанието ти.
Никълъс Спаркс

Въображението ни носи повече страдания, отколкото действителността.
Луций Аней Сенека

Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
Ерих Мария Ремарк