 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Ти си онова, което вярваш, че си.
"Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Подобни
Видях, че самотата е по-силна, когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не и обръщаме внимание.
"Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.
"Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.
"Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Хората придобиват 1/4 от знанията си от своя учител, 1/4 слушайки себе си, 1/4 от приятелите си и 1/4 с времето.
"Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Светлината е нестабилна - угасва от вятъра, пали се от светкавицата, никога не блести като слънцето, но си струва да се борим за нея.
"Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Пиратството е въведение към творчеството на писателя. Ако ти хареса, ще поискаш да го имаш. Останалото е алчност или невежество.
Паулу Коелю
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име...
"Захир", Паулу Коелю
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Ролята на състрадателна душа е само за онези, които се страхуват да заемат някаква позиция в живота. Винаги е много по-лесно да вярваш в собствената си доброта, отколкото да се изправиш срещу другите и да се бориш за правата си. Винаги е по-лесно да не отвърнеш на нанесената обида, отколкото да посмееш да влезеш в битка с някой по-силен от теб; винаги можеш да кажеш, че камъните, хвърлени по теб, не са те засегнали, и само нощем - когато си сам и жена ти, мъжът ти или приятелят ти от училище спят, - само нощем можеш да оплакваш мълчаливо собственото си малодушие.
Паулу Коелю
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
- Не ме ли обичаш? - Повече от вчера и по-малко от утре, както пише по картичките, които купуваме от книжарниците. Да, обичам те. Всъщност съм лудо влюбена, дори започвам да мисля дали да не си сменя жилището и да дойда в този огромен и самотен апартамент - но винаги, когато заговоря за това, ти си този, който сменя... темата. Въпреки това забравям за нараненото си самолюбие и намеквам колко хубаво би било да живеем заедно, а ти ми отговаряш, че още е рано, и аз си мисля, че може би се боиш да не ме изгубиш, както изгуби Естер, или че още чакаш завръщането и, или че няма да разполагаш повече със свободата си, страхуваш се да останеш сам, но се страхуваш и да живееш с някого - с други думи - връзката ни е истинска лудост. Но след като ме питаш, ще ти отговоря: много те обичам!
"Захир", Паулу Коелю
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
И не казвай, че съм болна, защото съм суеверна, винаги когато съм използвала това извинение, накрая наистина съм се разболявала. Кажи, че трябва да се грижа за човека, когото обичам.
"Захир", Паулу Коелю
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |