В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората - жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.
Артур Шопенхауер

Подобни

Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.
Артур Шопенхауер

Самият свят е Страшният съд.
Артур Шопенхауер

Както и да е устроен човек, той служи най-вече на себе си. И ако за себе си не е полезен, значи е безполезен изобщо.
Артур Шопенхауер

Общочовешката ограниченост, глупост и порочност се проявяват във всяка отделна страна под различна форма - това именно се назовава национален дух.
Артур Шопенхауер

Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е весело, свежо и лесно. Човек не бива да го съкращава, ставайки късно.
Артур Шопенхауер

Човешкият живот се люлее като часовниково махало между страданието и скуката, които са основните му съставки. Хората са изрази това по странен начин, като са направили от ада обител на всички мъки и болки. Какво тогава остава за рая? Само скуката.
Артур Шопенхауер

Часовете на момчето са по-дълги от дните на стареца.
Артур Шопенхауер

Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът - в цялата му злоба, а теологът - в цялата му глупост.
Артур Шопенхауер

Да страдаш, че някога вече няма да те има, е също тъй нелепо, както да страдаш за това, че някога още не те е имало.
Артур Шопенхауер

Който притежава високи лични достойнства, ясно осъзнава недъзите на собствената си нация и те непрестанно му се набиват на очи. Обратно, всеки жалък глупак, който няма с какво да се гордее, посяга към сетната опора - нацията; чрез нея той се омиротворява и от признателност е готова да брани всичките и свойствени пороци и скудоумия.
Артур Шопенхауер