Aко сега сърцето ми се пръсне, едно помни - било е от Любов...
Евтим Евтимов

Подобни

Красивото е слязло толкоз ниско – като видение, като копнеж. Остава само ти да си наблизко, на всичко тука смисъл да дадеш...
Евтим Евтимов

Да те разплача - и да съм спокоен, да те въздигна - и да те погазя. Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.
Евтим Евтимов

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.
Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.
Евтим Евтимов

Страхливия - ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилния - ще плаче от тъга, а Истинския - сам ще те намери...
Евтим Евтимов

Дъждът е хубав, много хубав даже, ала когато завали навреме.
Евтим Евтимов

През тоя век на радостни открития,
протегнал към пространството ръце,
на всяко нещо има заместител.
Дори сърце заместват със сърце.
Дори око, останало злочесто.
Дори ръка, работила добре.
Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо друго, ще умре.
Евтим Евтимов

Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома и е студено. Една звезда над дявола изгрява, когато ангела добър не я разбира. Една любов при друг намира, когато недолюбена остава. Вдигни очи, вдигни глава - жената вечна кръчма е, човече. Изпий при нея и това, което някой е забравил вече... Това мъжете силни не забравят дори и сред житейските задачи - че вино и жена изневеряват, когато нямат истински пиячи!
Евтим Евтимов

Ако някога една раздяла дългата ни среща раздели, застани до мен с усмивка бяла, тъй, по равно, всичко да боли. Тъй - понесли болка мълчалива, двама да вървим по пътя нов. Даже и когато си отива, любовта остава си любов.
Евтим Евтимов

Самотата е заразна. Предава се по полов път.
Августин Господинов

Когато бях млад, жените ми казваха, че ме обичат заради дългите ми мигли. Нямах нищо напротив. После взеха да ме обичат заради остроумието ми. Също нямах нищо напротив. После ме заобичаха заради парите и властта. Заради таланта ми. Заради изключителния ми акъл. И с това се справях. Трудно, но се справях, защото ми беше ясно, че трябва да се пазя само от една жена - тази, която ме обича заради мен самия.
Марио Пузо