Всеки знае, че ще умре някога... И живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче: утре...
Стефан Цанев

Подобни

От дългото преструване човек става такъв, на какъвто се преструва.
Стефан Цанев

Послушай морето, което вечно целува сушата, без да и обещава нищо. Научи езика му и престани да ме питаш дали те обичам. Любовта не е обещание. Обещанието е несигурност, която ражда лъжа. Недей ме пита... Не ми обещавай...
"Созополска импресия", Стефан Цанев

- Защо гледаме все към небето? - помисли си Данаил.
- Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме...
Стефан Цанев

ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи...
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа...
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
Стефан Цанев

Прегръдката е по-опасна от меча, защото срещу врага си човек се съпротивлява до сетен дъх, а приятелството приспива инстинкта му за самосъхранение.
Стефан Цанев

Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешните дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни - защото, запомни:
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Стефан Цанев

Може би е смешно или глупаво, може би е лудост - но аз мисля, че съмва не защото изгрява слънцето, а защото хората отварят очи.
Стефан Цанев

Веднъж приемеш ли второто място, то животът ти най-вероятно ще ти го отреди и занапред.
Джон Кенеди

Човек получава от живота това, което има смелостта да си поиска.
Опра Уинфри

Радвай се на живота, без да го сравняваш с живота на другите.
Жан-Антоан дьо Кондорсе