Ще помня целувките ти, за които устните ни жадуваха с любов и как ми даде всичко, което имаше, и как аз ти предложих, каквото беше останало от мен. И ще помня малката ти стая, сутришното ни кафе, нашите обеди, нашите нощи, телата ни, търсейки се, спането, заедно и завинаги, кракът ти, кракът ми, ръката ти, ръката ми, усмивката ти и топлотата ти, която ме накара да се усмихна отново.
Чарлз Буковски

Подобни

Хората без морал се смятат за по-свободни. Може би! Но те са хора с тежки увреждания – не могат да чувстват и да обичат. Тогава за какво ли им е тази свобода!
Чарлз Буковски

- Нещо си провесил нос, добре ли си?
- Загубих жена.
- Ще имаш и други. И тях ще загубиш.
Чарлз Буковски

Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, като по света има десет хиляди други, които би обичал повече от него, ако бе имал шанса да ги срещнеш.
Чарлз Буковски

Толкова ножове са ми забивали, че когато ми подадат цвете, не мога да разбера какво е. Отнема ми време.
Чарлз Буковски

Ако се бях родил жена, сигурно щях да стана проститутка. Но понеже се бях родил мъж, непрекъснато копнеех за жени, и колкото по-долни – толкова по-добре. И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.
Чарлз Буковски

Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.
Чарлз Буковски

Винаги съм си бил кучи син – пичът, който съобщава лошата новина и кара хората да им е кофти. Понякога се чувствам, сякаш наистина не съм от този свят.
Чарлз Буковски

Те ми се смееха, защото съм различен. Аз им се усмихвах, защото са едни и същи.
Чарлз Буковски

Винаги съм се възхищавал на хората, които обичат силно, с цялото същество. Може би, защото аз никога не съм бил обичан така, или може би, защото единствено по този начин зная да обичам.
Чарлз Буковски

Казват, че адът е претъпкан, и все пак когато си в ада, винаги си сам.
Чарлз Буковски