Позвъни, обади се, любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...
Дамян Дамянов

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Колко много празници в календара и колко малко в живота.
Дамян Дамянов

Добавено

И пак във всичко ще ме преоткриваш: ръцете ми - в прегръщащия вятър, очите ми - в звездите дето падат, гласа ми дрезгав - в тишината мъртва, а любовта ми - в цялото пространство.
Дамян Дамянов

Добавено

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов

Добавено

Ела, Любов! Побързай! Време няма! Ела, преди да стане светло вън... За да не разбера, че си измама... Че ти не съществуваш, че си сън...
Дамян Дамянов

Добавено

А беше време - кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде!
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък...
Дамян Дамянов

Добавено

Добрите хора
Добрите хора страдат неизбежно,
усмивката им винаги е мила,
дори прощават изневяра нежно,
защото любят, любят с тиха сила.
Добрите хора винаги ги мамят,
утеха в добрината си намират.
Когато за света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират.
Дамян Дамянов

Добавено

Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав... Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжовното...
Дамян Дамянов

Добавено

Само обич самотна и дива,
само обич, много малко е знам,
но затова пък не е ли красива,
нямам друго какво да ти дам...
Дамян Дамянов

Добавено

Не ме допускай толкоз близо ти до себе си щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва.
Дамян Дамянов

Добавено

Какъв скъперник е човекът - цени безценното до него, едва щом го забележи друг.
Дамян Дамянов

Добавено

Вижте още

Цитати за любовта Цитати за живота Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за враговете Цитати за доброто
Цитати за света Цитати за хората Цитати за сърцето Цитати за обичта Цитати за страстта