Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!
Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута...
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!
Омраза и любов. Страстта. Гневът...
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!
Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно.
Добромир Банев

Подобни

Луната без любов е колело,
закичено с карфица за небето.
Заспиваш сам в голямото легло
(удобно е леглото общо взето).
На тебе за какво ти е луна?
Тя трябва през нощта да се показва
на някоя обичаща жена,
докато вдишваш нежната и пазва.
Заспивай. Лека нощ. Луната вън
за теб е само пъзел от декора.
Сънуваш, че си влюбен?
Чуден сън!
(Сънуват го ужасно много хора).
Добромир Банев

Най-хубавите приказки са тъжни -
голямата любов на тях прилича -
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най - истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) -
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла -
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва -
цялата.
Голямата любов - тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо -
една окръжност, във която още
е твърде вероятно
да се срещаме.
Добромир Банев

Изборът да бъдеш себе си непременно зависи от друг.
Добромир Банев

Не любовта, а добротата ще спаси света. Защото добротата е преди всичко любов.
Добромир Банев

Ако се върнем към собствената си природа, ако си дадем шанс наистина да опознаем себе си, ще имаме шанса да живеем в хармония един с друг.
Добромир Банев

Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.
Добромир Банев

За любовта времето не съществува. За нея няма определение. Тя просто се случва...
Добромир Банев

Откраднах си минути тишина.
Без звуците си още по-красива.
Щом мъж обича някоя жена,
той прави всичко, за да е щастлива.
Сега не чувам нищо. Само ти
присъстваш в онемялата ми стая.
В ръцете ми - изчезнала почти -
на тихо те целувам най-накрая.
Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки...
Обичам те, изказано на ум,
е истинско обичам те за всеки.
Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.
Добромир Банев

Звънни ми. Няма да е вече късно. Звънни и нещо мило ми кажи. Кажи ми нещо гневно или мръсно, ако в душата още ти тежи. Инатът да мълчиш убива бавно. Защо се мъчиш в тъмното сама... Обичаме се толкова отдавна. Звънни ми. Аз те чакам у дома. Недей с гнева да се тревожиш нямо. Нощта напредва. Хладните стени така са свикнали да бъдем двама... И те тъгуват. Просто ми звънни.
Добромир Банев

Компромисът не може да върне нищо, което си отива.
Добромир Банев