Ние никога не знаем какво си мисли и чувства другия. Ние интерпретираме неговото поведение и се обиждаме на собствените си мисли по този повод.
Ошо

Подобни

Има хора, които продължават да броят: колко жени са завладели, колко мъже са завладели. Ако се интересуваш от завоеванието, не се интересуваш от любовта. И когато бавно, бавно животът започва да се изплъзва от ръцете ти, когато смъртта започне да чука на вратата ти, се плашиш. Внезапно осъзнаваш, че си изпуснал нещо красиво.
Любовта е едно от най-великите изживявания в живота и много я пропускат. Може да се размножават, да възпроизвеждат деца, може да са се оженили много пъти, но любовта е изцяло друг феномен. Има нужда от голяма чувствителност, има нужда от душа.
Ошо

Желанието да бъдеш необикновен - това е много обикновено желание. Да се отпуснеш и да бъдеш обикновен - ето това е наистина необикновено.
Ошо

Само времето може да ви даде отговорите, които търсите... но ще ви ги даде, когато вече сте забравили въпросите.
Ошо

Да отлагаш е просто глупаво. Утре пак ще трябва да решиш, така че защо не днес? Нима мислиш, че утре ще си по-мъдър? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен? Нима мислиш, че утре ще си по-млад, по-свеж от днес? Утре ще бъдеш по-стар и смелостта ти ще е по-малка; утре ще си по-опитен и хитростта ти ще е по-голяма; утре смъртта ще е по-близо - и ще започнеш да се колебаеш и да се страхуваш повече. Никога не отлагай за утре. Кой знае, утре може да дойде, а може и да не дойде. Ако трябва да решаваш, трябва да решиш в този момент.
Ошо

Никога не прави компромиси по никакви въпроси. Самият компромис е началото на твоето съсипване.
Ошо

Няма нищо невъзможно, ако до вас има някой, който вярва във вас!
Ошо

Позволете си лукса да не общувате с неприятни хора!
Ошо

Чувал ли си ехото в планините? Крещиш и долините крещят или пък пееш и долините пеят. Всяко сърце е долина. Ако излееш любов в него, то ще отвърне.
Ошо

Раждането и смъртта не са нищо повече от крайпътни странноприемници в които се преобличаме и сменяме конете си.
Ошо

Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Тъгата дава корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво извило клоните си в небето, а тъгата е като корените забили се в недрата на земята. И двете са необходими - колкото отива на високо, толкова се впива надълбоко. Всичко това става едновременно. Колкото по-високо е дървото, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите корени. В действителност, това винаги се случва пропорционално. Това е балансът на живота.
Ошо