Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите...
И какво, че минутите бързат и се изнизват -
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има...
Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник...
Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.
Мира Дойчинова

Подобни

Всяка буква
Много думи крие тишината -
иска да ги изрече във слово.
Тръгнала с любов от двама братя
всяка буква ражда се отново...
После се подрежда в свойто място,
радост и светлик да бъде само -
в думички България и щастие,
в най-красивата ни дума: Мамо...
Азбука от вяра и надежда
прави всяка стъпчица по-лека.
Щом науката се пише с нежност,
сбъдва се човешкото в човека...
Много думи греят във душата -
искат с обич да се облекат.
В светлите мечти на двама братя
всяка буква се превръща в път.
Мира Дойчинова

Щастливата жена
Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има -
да рони по безкрая и звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят - тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя - щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите и тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.
Мира Дойчинова

Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова

Не зная какво е това добро: онова, което хората ценят у мен са моите достойнства. Не зная какво е това зло: онова, което хората отбягват у мен, са моите недостатъци.
Чън Дзижу

Боря се само за това, което обичам, обичам само това, което уважавам, и уважавам, само това, което най-добре познавам.
Адолф Хитлер

Не прощавам на хората, защото съм слаба, прощавам им защото съм достатъчно силна да знам, че хората правят грешки.
Мерилин Монро

Със себе си съм имал повече проблеми, отколкото с всеки друг човек.
Дуайт Муди

Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда. Съдих и ме съдиха. Минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад. И накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
Ажрат Инайат Хан

Можех да ровя из гаснещите въглени в онова същото мое сърце, но пламъкът не можеше да се разгори.
Том Холанд

Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.
Георг Хегел