 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Сънят на разума ражда чудовища.
Франсиско Гоя
Подобни
Ние изобщо не знаем колко сили и какви възможности носи в себе си всяко живо създание. И не подозираме дори какво можем. Живеем и си отиваме, без да осъзнаем какво сме могли да бъдем и да направим. Това се открива само във велики и изключителни мигове, каквито бяха тези, в които Аска танцуваше за своя вече изгубен живот. Тялото и все повече се изморяваше, а танцът и вливаше нови сили за нови стъпки. И Аска танцуваше.
Иво Андрич
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисленето е велико достойнство и мъдростта се състои в това да говориш правдиво и вслушвайки се в природата, да постъпваш съобразно с нея.
Хераклит
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Само грешник има право да проповядва.
Кристофър Морли
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната започва да се взира в теб.
Фредерик Вилхелм Ницше
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Прощаваш поради сила или поради слабост?
Венцеслав Константинов
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога не съм те имал за богиня, или за филмова звезда. Ако ми липсваш, то е само като човек, какъвто си.
Ърнест Хемингуей
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Посредственият човек винаги се приспособява към господстващото мнение и мода; той счита съвременното състояние на нещата за единственото възможно и към всичко се отнася пасивно.
Георг Кристоф Лихтенберг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |