Колкото повече, толкова повече!
Мечо Пух

Подобни

Не може да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва и ти да ходиш при тях.
Мечо Пух

Малко внимание, малко мисъл за другите - и всичко би изглеждало иначе!
Мечо Пух

Този прием е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото...
Мечо Пух

- Пух, какво е прегръдката?
- Това е целувката на сърцата, Прасчо!
Мечо Пух

Дългите думи ме объркват.
Мечо Пух

Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: "Прощавай!" Така е!
Мечо Пух

Колкото повече, толкова повече.
Мечо Пух

Никога не съм те имал за богиня, или за филмова звезда. Ако ми липсваш, то е само като човек, какъвто си.
Ърнест Хемингуей

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов

Посредственият човек винаги се приспособява към господстващото мнение и мода; той счита съвременното състояние на нещата за единственото възможно и към всичко се отнася пасивно.
Георг Кристоф Лихтенберг