ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов

Подобни

И пак във всичко ще ме преоткриваш: ръцете ми - в прегръщащия вятър, очите ми - в звездите дето падат, гласа ми дрезгав - в тишината мъртва, а любовта ми - в цялото пространство.
Дамян Дамянов

Колко много празници в календара и колко малко в живота.
Дамян Дамянов

Позвъни, обади се, любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...
Дамян Дамянов

КРАТКА ПЕСЕН ПРЕЗ ДЪЛГАТА НОЩ

Отново черен мрак света затрупа.
Изви вихрушка яростна и зла.
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла...
И свети само моята цигара...
Къде си в бурята? С кого?... Не знам!
...О, нека и с друг да те завари -
в такава нощ е страшно да си сам.
Дамян Дамянов

Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов

...Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре!...
Дамян Дамянов

...нещастието на човека е не в единствената му риза, а в ламтежа да има толкова ризи, колкото не би могъл да износи през целият си живот.
Дамян Дамянов

Дорде умреме, ний сме ученици.
И този свят край нас е клас голям!
Отсъствия не извиняват там!
За всяка грешка пишат единица!
И цял живот ще си я носиш ти!
И ранна есен ще те връхлети,
ако във тебе младостта не свети.
О, ако можеш ти така живей,
че вместо теб - портрета да старей!
Дамян Дамянов

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща.
И тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
Дамян Дамянов

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Дамян Дамянов