Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?
Как успяло да понесе бебето в раница?
Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?
Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?
Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:
- Малкият Панчо е бил сам... Не е имало кой да му каже, че няма да успее.
Хорхе Букай

Подобни

В края на краищата няма светлина без мрак, няма смелост без страх, няма близо без далече - нищо не може да съществува без своята противоположност.
Хорхе Букай

Точно това беше правил винаги: беше се опитвал да строи все повече пътища, все повече мостове, все повече начини, за да може безусловната любов, която търсеше, най-после да стигне до сърцето му.
Хорхе Букай

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.
Хорхе Букай

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвета ти.
Хорхе Букай

По-добре е човек да говори малко и хората да си мислят, че може би е идиот, отколкото да говори много и да разсее всички съмнения.
Хорхе Букай

Близостта с някои ме обогатява, с други - не ми носи нищо. За щастие има хора, които са толкова скъпоценни, че променят живота ми.
Хорхе Букай

За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, за това е необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е истинско чувство - това означава, че ти за мен си важен като личност, искам да се погрижа за тебе, искам да се чувстваш добре, искам и да си свободен. Това е истинската любов.
Хорхе Букай

Понякога животът се заема със задачата да обърне с главата надолу всичко - дори проблемите, които си мислим, че имаме.
Хорхе Букай

Притча за Тъгата и Яростта

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…

Имало някога… едно чудно езеро.

В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…

До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.

Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.

Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…

Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…

И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.

На брега установила, че дрехите й ги няма.

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.

Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.

Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай

Трябва да се научим да извървяваме този отрязък от пътя, в който някои неща остават назад, трябва да се научим да лекуваме раните, които получаваме, когато нещо се променя, когато другите си тръгват, когато ситуацията приключва, когато вече не притежаваме онова което сме имали или вярвали, че имаме.
Хорхе Букай