Всяка буква
Много думи крие тишината -
иска да ги изрече във слово.
Тръгнала с любов от двама братя
всяка буква ражда се отново...
После се подрежда в свойто място,
радост и светлик да бъде само -
в думички България и щастие,
в най-красивата ни дума: Мамо...
Азбука от вяра и надежда
прави всяка стъпчица по-лека.
Щом науката се пише с нежност,
сбъдва се човешкото в човека...
Много думи греят във душата -
искат с обич да се облекат.
В светлите мечти на двама братя
всяка буква се превръща в път.
Мира Дойчинова

Подобни

Щастливата жена
Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има -
да рони по безкрая и звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят - тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя - щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите и тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.
Мира Дойчинова

Нося си кръста. Не ме питай от колко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...
Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.
Мира Дойчинова

Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно, заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика.
Йордан Йовков

Не всяко "Браво!" е достойно.
Не всяко "Долу!" е позор.
Не всеки химн - заупокоен.
И не хвалебствен - всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина - последна.
Не всяка грешка - смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен - всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.
Надежда Захариева

Първо, какво бих могъл да направя? Второ, какво бих могъл да прочета? И трето, кого бих могъл да попитам?
Джим Рон

Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутоленият копнеж по нещо загубено или непостигнато?
Димитър Талев

Трябва да има ангели, защото ако всички молби и молитви, които отправяме, отиват директно при Бог, то тогава ще настъпи пълен хаос.
Джени Смидли

Несправедливостта не винаги е свързана с действие; често тя се състои именно в бездействие.
Марк Аврелий

Самотата се е превърнала в срамна болест. Защо всички бягат от нея? Защото самотата те кара да мислиш? В наши дни Декарт не би написал: "Мисля, следователно съществувам". Би казал: "Сам съм, следователно мисля". Никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене. А колкото повече мислиш, толкова по-умен ставаш, следователно и по-тъжен.
Фредерик Бегбеде

От всички творения най-хубавото е - получилият прекрасно възпитание човек.
Епиктет