 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Антони Казас Рос - Цитати
В тази категория има 11 цитата, подредени в 2 страници.
Има някакво съзвучие между белотата на кожата й, изяществото на походката й и сребристата утринна светлина. Тя се промъква като котка и черните й коси оставят следа във влажния въздух.
Антони Казас Рос
Отвори очи, обърна поглед към мен и дясната му ръка погали дясната ми гръд. Имаше нещо детско в погледа му. Едно изражение, което никога не бях виждала у него. Сигурно му се струваше, че сънува, а пък можеше да докосне реалността по кожата ми и по златистата влага в очите ми. Доста дълго мълча и ме притиска силно, силно. Струваше ми се, че се опитва да отпечата тялото ми върху своето, за да запази белег от него.
Антони Казас Рос
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Обучението по литература ми се струва най-добрият начин да хвърлиш страстта си през прозореца.
Антони Казас Рос
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Между нас съществуваше онова неуловимо съглашение, което не се нуждаеше от думи, като при музикантите, които дълго са свирили заедно.
Антони Казас Рос
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Жените не са като мъжете, те могат да обичат всяка форма. По-малко са склонни към отвращение. Привличането за тях започва от вътрешното и когато същността на един мъж ги трогне, формата става вторична и дори, така е при мен, формата ти може да бъде израз на твоята вътрешна красота. За мъжете е по-тежко,. Те все боят. Красотата толкова ги успокоява, че липсата на вътрешна същност не ги отблъсква.
Антони Казас Рос
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Не можем да мразим или да омаловажаваме това, което сме гледали достатъчно дълго. Днес цялото политическо насилие и позор се причинява от това, че никой не гледа никого.
Антони Казас Рос
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Да вървя или да плувам векове наред, без да страдам от липсата на любов, без да се боя, че ще бъда изоставена, така си представях старостта. Живот, изпълнен като узрял плод. Бях срещала хора, които излъчваха такава сила. Виждах го в погледите им.
Антони Казас Рос
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Облякох си светли дрехи, за да прикрия по-сполучливо черната си душа.
Антони Казас Рос
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки ден работех по петнайсет часа, но често и до по-късно, защото страстта не пресмята. Ден след ден се научавах все по-добре да разбирам този странен подвид на Хомо сапиенс, който са писателите. Следобед тонът се повишаваше и присъствах на вълнуващи разговори. Възхищавах се на разюздания им егоизъм, на надменността им, на арогантността им, на желанието им да блеснат дори в очите на Лусия.
Антони Казас Рос
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Вътрешното й безмълвие се четеше като стих.
Антони Казас Рос
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |