Антонио Лобо Антунеш - Цитати

В тази категория има 26 цитата, подредени в 3 страници.

Понякога ми се струва, че цяла Португалия е нещо от този вид, нещастен и безвкусен копнеж по миналото и лай, смачкан от грубо изсечени надгробни камъни.
Антонио Лобо Антунеш

Това, което бих искал да мога да пълня книгите с мълчание и да се стремя все повече към мълчание, и че думите са заредени с мълчание, така че читателят да може да ги напълни, както иска.
Антонио Лобо Антунеш

Много се интересувах от връзката между мъжа, който говори и жената, която слуша. Бях привлечена от идеята, че връзката между мъж и жена може да бъде нещо като самата война, много мъчителна и жестока.
Антонио Лобо Антунеш

...той говореше така, както слепецът би говорил с човек, който тихо излезе от стаята...
Антонио Лобо Антунеш

По това време в моя град, кастриран от полицията и цензурата, хората ставаха на съсиреци от студ по автобусните спирки и изпускаха от устата си облачета пара с надписи от комикс, забранен от правителството.
Антонио Лобо Антунеш

От всички лекари, които познавам, психоаналитиците, сбор от свещеници с библия, ритуали и вяра, представляват най-зловещия, най-нелепия и най-неблагоприятен от вида.
Антонио Лобо Антунеш

Писането е забавна и скучна работа.
Антонио Лобо Антунеш

Най-добрият начин да се справите с другите е да ги вземете за това, което мислят, че са и да ги оставите на мира.
Антонио Лобо Антунеш

Каква разлика от Лисабон. Не можеш да живееш в град без минало.
Антонио Лобо Антунеш

Той влезе в бара, сякаш в горещ ден се беше потопил под влажната сянка на беседка, преплетена с лозя, и преди очите му да свикнат с полумрака, той видя в тъмната мъгла само приглушените отражения на лампите на чашата бутилки и върху метал, подобно на разпръснатите светлини на Лисабон, когато го гледате от морето в мъгливи нощи.
Антонио Лобо Антунеш