Богдана Калъчева - Цитати

Без да знаеш
Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд,
за да крачиш по-бодро и леко.
И набъбва лозата във грозд
не за твоята чаша с утеха.
И липата през юни цъфти
не защото с любов я поливаш,
а защото след дъжд и мъгли
и се иска да бъде красива.
Сред дерето реката шуми,
безучастна към всякаква жажда.
И в небето изгряват звезди
не защото страстта ти ги ражда.
Не пресмятай какво си желал
и какво, в крайна сметка, получил.
Всяка стъпка към мен си вървял,
без да знаеш, че вече се случвам.
Богдана Калъчева

4

Споделяне

Добавено преди 1 година

- Нали знаеш, че носиш отговорност за нещата, които пишеш? Всяка твоя мисъл и дума, особено пък тези, които слагаш върху листа, пренареждат Вселената. Нали си даваш сметка какво вербализираш и какво визуализираш? Не смяташ ли, че трябва да разказваш красиви истории?
- Давам си сметка. А кой ще разкаже тъжните истории?
- Защо някой трябва да ги разказва, не можем ли просто да ги забравим?
- Явно не. Когато смяташ, че са останали зад гърба ти, някоя неволно изплъзнала се дума, споделена песен или пък неуместна шега сипват сол в раната.
- Защо трябва да занимаваш останалите със себе си, Алиса?
- Не ги занимавам със себе си. Ни най-малко. Занимавам ги с тях самите. Казвам нещата, за които те не могат да говорят. Казвам ги вместо тях.
- С какво пък им помага това?
- Бил ли си на ръба на удавяне, Алекс?
- Не. Защо?
- Представи си. Под водата си. Давиш се. Искаш да извикаш за помощ, а не можеш. Аз викам вместо всички нас, Алекс. Това правим пишещите. Викаме вместо всички ни.
Богдана Калъчева

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Не всеки поглед е лечебен,
не всеки пристан - благодатен.
Не всеки изход е понятен,
не всеки довод е потребен.
Не всяко днес е пожелано,
не всяка рана - заздравяла.
Не всяко "сбогом" е раздяла,
не всяко вчера - пропиляно.
Богдана Калъчева

5

Споделяне

Добавено преди 2 години