Цитати за кафето

В тази категория има 18 цитата, подредени в 2 страници.

Така с повечето неща в живота - с последната целувка, последния смях, последната чаша кафе, последния залез, последното скачане пред пръскачката в градината, последния сладолед и последното близване на снежинка с език. Не знам със сигурност, но мисля, че е хубаво да знаеш, че нещо ти е за последен път, защото тогава никога не би го оставил да се изплъзне от ръцете ти.
Лорън Оливър

Ще се целунем по бузите като стари приятели.
Ще седнем да изпием по едно кафе,
все едно че светът не се е сгромолясал.
Край нас хората ще продължават да живеят.
Ще разменим по някоя закачка,
сетне ще се разделим както обикновено,
но този път завинаги.
"Довиждане" ще бъде последната наша лъжа...
Фредерик Бегбеде

Дълго размишлявах и открих, че не съм влязла в онова кафене случайно; най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели.
"Единайсет минути", Паулу Коелю

Никога не пийте сутрешното си кафе сами. И помнете, че отсъствието зачерква хората. Няма отсъстващи приятели.
Елизабет Боуен

Немаше тогава кино-мино, мереха са кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!
Николай Хайтов

Искам да се прибирам вкъщи при теб, сутрин заедно да пием кафето си, да ти помагам да закопчееш роклята си и да я разкопчавам вечер...
Силвия Дей

Мисля, че ключът към началото на всяка добра връзка, е да запомниш как другият предпочита да пие кафето си.
Джей Лин

Едно горчиво кафе - и животът вече не е толкова горчив...
Венцеслав Константинов

ПЛОЩАД
Възрастта ми е просто такава.
Да ти казвам болезнени истини.
Да съм остра, когато съм права.
Да руша и до дъно да чистя.
Всеки фалш е без място до стола ми.
Не подавам ръка на лисиците.
И не вярвам, когато ме милват
хора вместо с длан, с ръкавици...
Не се срамувам да се събличам.
Да признавам на глас, че обичам.
Това нещо "живот" се живее.
Вече няма какво да го сричам.
Само смелите могат да искат
да ги има в моето време.
Ти за къде си събираш вещи,
и пари, и коли, и проблеми?
За къде...Само колко си смешен!
А душицата... как си затворил.
Като пиеш кафе със двукраки
да не мислиш, че си човек сред хората.
Нямам право така да те съдя.
Но ще ти кажа: до мен не се спирай!
Като те гледам такъв влюбен в себе си
направо ми се умира!...
Биляна Попова

Ще помня целувките ти, за които устните ни жадуваха с любов и как ми даде всичко, което имаше, и как аз ти предложих, каквото беше останало от мен. И ще помня малката ти стая, сутришното ни кафе, нашите обеди, нашите нощи, телата ни, търсейки се, спането, заедно и завинаги, кракът ти, кракът ми, ръката ти, ръката ми, усмивката ти и топлотата ти, която ме накара да се усмихна отново.
Чарлз Буковски