Цитати за мълчанието

В тази категория има 107 цитата, подредени в 11 страници.

Коя жена те обича истински? Тази, която е край теб, а ти почти не я забелязваш! Тя не те дразни, защото изпитва благоговение, когато те гледа тихо. Не обича много да говори с теб, но когато те види усмивката и казва всичко. С нея няма как да се скараш, защото, когато гледаш тъпо и целият свят ти е виновен, тя ще дойде и тихо ще те целуне. Защото истинската любов винаги е тиха, мълчалива, съществува почти без думи!
Чарлз Буковски

Ако някога една раздяла дългата ни среща раздели, застани до мен с усмивка бяла, тъй, по равно, всичко да боли. Тъй - понесли болка мълчалива, двама да вървим по пътя нов. Даже и когато си отива, любовта остава си любов.
Евтим Евтимов

Вярвате, че любовта се състои от целувки, от това да правите секс с продължение на часове... В представите ви за любов винаги са били голи тела. Не сте си помисляли даже, че любов може да е просто една прегръдка, тя да спи на рамото ви никога не ви стигаше. Вярвате, че любовта е това колко "свобода" ви дава човекът отсреща. Това да се гледате дълго и да си мълчите никога не ви стигна... Някак сте модернизирали любовта по свой собствен начин, а истинските чувства сте забравили.
Теоман

Нещата се решават много преди да се случат. Обикновено човек не забелязва това и взема шумния край за решение; а то е било постигнато мълчаливо много месеци по-рано...
Ерих Мария Ремарк

Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова

В началото бе Словото. По-късно идва Мълчанието.
Станислав Йежи Лец

Звънни ми. Няма да е вече късно. Звънни и нещо мило ми кажи. Кажи ми нещо гневно или мръсно, ако в душата още ти тежи. Инатът да мълчиш убива бавно. Защо се мъчиш в тъмното сама... Обичаме се толкова отдавна. Звънни ми. Аз те чакам у дома. Недей с гнева да се тревожиш нямо. Нощта напредва. Хладните стени така са свикнали да бъдем двама... И те тъгуват. Просто ми звънни.
Добромир Банев

Случва се - просто си мълчиш, а вече са те разбрали погрешно!
Ал Пачино

НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...
Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас...
Гълъбина Митева

Песента на коса е накъсана от дълги мълчания - както всичко велико.
Венцеслав Константинов