Том Полък - Цитати

В тази категория има 42 цитата, подредени в 5 страници.

- Бях на двадесет и четири, тогава мислех само за кариерата си, бях самотен и функционирах на боб на фурна, голи принципи и амбиции, печелех само стипендия за висше образование.
Том Полък

Хората, които ще срещнем са нахални, арогантни и адски досадни, с други думи, те са аристокрацията.
Том Полък

Кара си спомни колко разстроен изглеждаше господин Брадли вчера, когато тя му каза, че не е гладна. Очевидно той е учил в същото училище за управление на кризи като майка й и е научил същата универсална стратегия: смесвайте топлина, захар и млечни продукти в правилните пропорции, докато злото бъде победено.
Том Полък

Боклукчийският дух е ужасно придирчив - мисля, че поради нуждата всеки ден да събира ново тяло от градските боклуци, той знае къде е всичко.
Том Полък

Стената беше покрита с графити, но нямаше нищо интересно, само небрежни нецензурни епитети. Бет нямаше време да оставя такива подписи. Тухлите бяха за нея списание, а не рупор; тя рисува не за да повлияе по някакъв начин на града, а за да покаже как градът въздейства на нея.
Том Полък

Когато двамата си размениха тайни, това не беше като размяната на заложници, която Бет понякога виждаше с други момичета. Пен искрено се интересуваше и това означаваше, че Бет също може да рискува достатъчно, за да се грижи. Писалката беше като бездънен кладенец: можеш да пуснеш произволен брой малки страхове в нея, знаейки, че никога няма да се върнат да те преследват.
Том Полък

Веднъж Гласът ми каза, че като цяло хората са спомени: спомени в собствените им глави, спомени за тях в главите на други хора. И ако спомените са като градове, а ние сме нашите спомени, то ние сме като градове. Винаги съм го намирал за утеха.
Том Полък

Повторението създава смисъл. Повторете нещо достатъчно пъти и смисълът се превръща в клетка, чиито решетки можете да разклащате и да крещите колкото искате и никога да не мръднете.
Том Полък

Знаем, че понякога ви е трудно да се приспособите към стреса.
Том Полък

Понякога лъжем не за да ни повярват, а просто самата мисъл какво ще започне, ако кажем истината ни се струва непоносима.
Том Полък