Йордан Йовков - Цитати

Йордан Стефанов Йовков (1880 – 1937) е български писател, класик на българската литература. Избран е единодушно за член на Съюза на писателите от 1920 година. В тази категория има 17 цитата, подредени в 2 страници.

Жената момче е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото ще се задавиш.
Йордан Йовков

Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто.
Йордан Йовков

С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората.
Йордан Йовков

И тая вечер, като го виждаше как отминава в тъмнината и как свети цигарата му, той си мислеше, че у него все е останало нещо от миналото, че в душата му още гори рана, както гори цигарата му в мрака.
Йордан Йовков

Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича... Каже нещо - умно е! Направи нещо - хубаво е!
Йордан Йовков

Беше красива, заради възможността да накара другите да се смеят, дори когато тя беше тъжна. Не, тя не беше красива, заради нещо толкова временно, колкото външния вид. Тя беше красива дълбоко вътре в душата си.
Йордан Йовков

Жена беше се изперчила на пътя им, хубава жена, а всичко това не предвещаваше нищо добро!
Йордан Йовков