Но предполагам, че това беше целият проблем в този момент, неспособността ми да се справя с нормалното човешко взаимодействие.
Кристен Рупениън

Подобни

Всичко, което някога съм искала, е да бъда обичана. Да бъда почитана. Да бъдеш желана, лудо и болезнено, като изключим всичко останало. Толкова ли е погрешно?
Кристен Рупениън

Имаше ли момент, в който егото ти беше смазано толкова напълно, че умря и вече не ти се налагаше да влачиш тежестта на себе си?
Кристен Рупениън

Значи това беше целувка. Трябваше да признае, че Рейчъл изглеждаше в това. Тя продължаваше да се търкаля и да въздиша. Щеше ли да се забавлява повече, ако целуваше Ана? Честно казано, беше трудно да си представим, че ще бъда възбуден от тази дейност. Две обезкостени плочи плът, които се хвърлят наоколо, като чифт охлюви, чифтосващи се в пещерата на устата ви. Брутално, Тед. Какво му беше?
Кристен Рупениън

Той се претърколи и я целуна по челото и тя се почувства като охлюв, поръсен със сол.
Кристен Рупениън

Тя не знае как да го нарече – това свободно падащо усещане, което изпитва всеки път, когато погледне Тейлър, сякаш ръцете й се затварят отново и отново в празнотата – но си мисли, че знае по-добре от това да го нарече любов.
Кристен Рупениън

Все пак тя наистина изглеждаше абсурдно в това. Беше почти екзистенциално обезпокоително, че двама души в такава непосредствена физическа близост можеха да изживяват един и същи момент толкова различно.
Кристен Рупениън

Тя беше на лов за някакъв лош пич, който щеше да слезе с нея в каквото и тъмно място да е хваната, но вместо това се оказа с този куц страхливец, човек, който е твърде прецакан, за да каже тя да се изгуби, но и твърде уплашена да направи това, което той каза, че ще направи.
Кристен Рупениън

При натиск Тед призна, че е влюбен в Синтия Кразевски, мажоретка, която е толкова недостъпна, че може да каже, че е влюбен в самия Господ Бог.
Кристен Рупениън

Всеки толкова често, през следващия ден или нещо, тя се оказваше в сиво, мечтателно настроение, пропускаше нещо и осъзнаваше, че това е Робърт, който й липсва, не истинският Робърт, а Робърт, на когото си е представяла другият край на всички тези текстови съобщения по време на почивката.
Кристен Рупениън

Това предизвика почти екзистенциално безпокойство, че двама души, физически толкова близо един до друг, могат да изживеят един и същи момент толкова различно.
Кристен Рупениън