 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Ако човек беше ефективен, той нямаше да бъде депресиран и че ако човек върши добре работата си, той автоматично става ярък и оживен.
Елизабет фон Арним
Подобни
И когато се прибрах, се зарових сред книгите си, подредих техните томове и обичах усещането за тях.
Елизабет фон Арним
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
За пореден път тя изпитваше това доста отвратително подозрение, че животът й досега е бил не само шумен, но и празен.
Елизабет фон Арним
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
...мястото, където бях обвързан на последното си поклонение, беше изпълнено с живи спомени от първа ръка за всички омагьосани години, които лежат между две и осемнадесет. Колко омагьосани са тези години, ми става все по-ясно, колкото по-голям съм. Оттогава не е имало нищо подобно на тях; и въпреки че съм забравил повечето от случилото се преди шест месеца, всеки инцидент, почти всеки ден от тези прекрасни дълги години е напълно различен в паметта ми.
Елизабет фон Арним
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
През нощта дъното на долината прилича на вода, а лампите в малкото градче, лежащо по протежение на нея, като треперещи отражения на звездите.
Елизабет фон Арним
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Страстта да останеш завинаги с ближните си и страхът да останеш за няколко часа сам, за мен е напълно неразбираем. Мога да се забавлявам доста добре в продължение на седмици заедно, едва ли осъзнавам, с изключение на всеобхватния мир, че изобщо съм бил сам.
Елизабет фон Арним
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Вечерта, когато всичко е уморено и тихо, седя с Уолт Уитман до розовите лехи и слушам какво има да ми каже този самотен и красив дух за нощта, съня, смъртта и звездите. Този мрачен, мълчалив час е негов; и това е времето, когато най-добре чувам ударите на това най-нежно и щедро сърце.
Елизабет фон Арним
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Самият начин, по който госпожа Арбътнот среса косата си, внушаваше голямо спокойствие, което можеше да се дължи само на мъдростта.
Елизабет фон Арним
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...зелениката изглеждаше точно така, сякаш се изсипваше от всяка страна на стъпалата...
Елизабет фон Арним
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Каква милост беше, че Алис беше само сестра му, а не съпруга; поне поне така, макар че трябваше да я слуша през деня, през нощта не трябваше.
Елизабет фон Арним
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
...изражението на лицето й, което беше обхванато от вълнението от това, което видя... беше също така сияещо и треперещо под него като вода на слънчева светлина, когато се разроши от порив на вятъра.
Елизабет фон Арним
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |