Слънцето се носеше ниско в небето, буреносните облаци отдавна отминаха. Днес океанът беше спокоен, нямаше бяла шапка. Човек никога не би повярвал, че е имало буря преди по-малко от четиридесет и осем часа.
Денис Хънтър

Подобни

Не беше ли й казал, че трябва да се довери на Бог? Те трябваше да постъпят правилно и да се доверят на Бог да се справи с останалото.
Денис Хънтър

...понякога трябва да намерим смелост да събуем обувките си и да усетим всичко. Дори лошите неща.
Денис Хънтър

Беше красиво тук горе. Пълно с гледки към борове и планини и тишина, която направи мислите ви силни.
Денис Хънтър

Понякога се случват тези неща. Бог знае какво прави и ние просто трябва да се доверим на Неговия план.
Денис Хънтър

Чудеше се защо, когато лягаше през нощта в леглото, мислите й се насочваха към Джейк. Осъзнаването, че не е мечтала за Стивън, я накара да почувства вина. Само защото Джейк беше трън в очите й.
Денис Хънтър

Знаеше, че ще бъдат невероятни заедно. Тя беше отворила сърцето си за децата, възхитително. Не би могло лесно да се приемат другите деца на баща й, но тя го беше направила. Защо не можа да отвори сърцето си за него?
Денис Хънтър

Той се наведе и тя дойде с желание при него. Беше мека и податлива. Тя докосна косата на тила му и той потръпна. Той я придърпа по-близо и тя се вписа като липсваща част от пъзела, точно в гърдите му. Точно в сърцето му.
Денис Хънтър

Той щеше да се бие с всичките й дракони, всеки до последният от тях и тя дори не трябваше да пита.
Денис Хънтър

Беше толкова уморен да се опитва да убеди други хора, че е достоен за тяхната любов. Уморен от принуждаване към хора, които дори не го искаха.
Денис Хънтър

Наистина го обичаше. Може би не беше съвсем същото, но беше достатъчно близо. Най-близкото, което някога е мечтал да има, и щеше да го вземе. Би бил глупак да не го направи.
Денис Хънтър