Събуждам се около седем часа. Всичко, което чувам в тъмното, е равномерното дишане на Хане и бръмченето на нагревателя до леглото. С безкрайна грижа се притиснах по-близо до нея, докато тялото ми не докосна кожата й и усетих топлината й да излъчва моята. Поставям ръка на стърчащото й бедро и вдишвам аромата й на канела, примесена с пот. Този момент е толкова съвършен, толкова ценен. Чист като изворна вода или като студения въздух на скалите край морето след силен дъжд.
Камила Гребе

Подобни

Бащинството трябва да се заслужи. Това право има този, който става при детето през нощта, сменя пелените и прави каквото е необходимо.
Камила Гребе

Да се ​​откажеш от една мечти е като да се откажеш от живота.
Камила Гребе

Времето е кръг. Като кръгче наденица. И нищо повече. И няма какво да се мисли.
Камила Гребе

Невъзможно е да изисквате от приятелката си да ходи гола и да мълчи през цялото време.
Камила Гребе

Надеждата е просто надценен спасителен сал, за който се очаква болните да се придържат със смела и благодарна усмивка. Да оставиш очевидно е не само глупаво, но и нелоялно.
Камила Гребе

Все още не разбирам това място. Сякаш дебела мембрана покрива всичко. Сякаш нещо се крие точно под повърхността. Зло, под фасадата на меланхоличната нормалност.
Камила Гребе

Когато живеете на село, имате нужда от ръцете ви, за да израснат от правилното място.
Камила Гребе

Никой не трябва да напуска дома си поради война и глад, особено децата.
Камила Гребе

Съмнявам се, че изобщо е знаел за изкуството; по-скоро вярвал, че интересът към изкуството е толкова показател за статус, колкото луксозната кола и скъпите дрехи.
Камила Гребе

Винаги се уверете, че включвам всички светлини – защото не обичам тъмнината. Сякаш липсата на светлина изтрива границата между мен и света около мен, което ме плаши повече, отколкото искам да призная, и поражда чувството, което познавам най-добре от всичко: страх.
Камила Гребе