И изведнъж се почувствах посветен и израснах в собствените си очи, тъй като имах смелостта да не полудея от всичко, което в тази твърде шумна самота видях и какво преживяха душата и тялото ми.
Бохумил Храбал

Подобни

В крайна сметка, когато вече не можех да се надявам или да вярвам, когато вече бях развалина, защо ме взе обратно, тяло без душа, без любов?
Бохумил Храбал

И така постепенно невероятното стана реално.
Бохумил Храбал

Ще избера собственото си падане, което е възнесение.
Бохумил Храбал

Защото когато чета, всъщност не чета; Пускам красиво изречение в устата си и го изсмуквам като плодова капка, или го отпивам като ликьор, докато мисълта се разтвори в мен като алкохол, влива мозък и сърце и се движи през вените до корена на всеки кръвоносен съд.
Бохумил Храбал

Вече не се чувствах сам и това ми даваше не сила, а сладко усещане за щастие, макар че знаех, че тъгата се крие недалеч, защото цялото същество възниква от небитието и всичко съществуващо произтича от неговата противоположност.
Бохумил Храбал

Рог на изобилие, пълен с редки книги, ще се излее и ще ме сплеска като въшка...
Бохумил Храбал

Винаги съм имал късмет в моя лош късмет.
Бохумил Храбал

Да познаваш собственото си безчестие и да поддържаш собствената си слава; такова същество е пример в света.
Бохумил Храбал

И по този начин продължавам вътрешния си монолог, обаче, не, вече нямам разговор със себе си, стоя като че ли пред съдия по време на разпит и всичко, което някога съм казвал или правил, се обръща срещу мен, от това момент и това, което не можех да не мисля, е против мен.
Бохумил Храбал

Пиех си биричката на слънце, гледах как по Карловия площад преминават потоци от хора, всичките млади, студенти, и всеки от тези млади хора носеше на челото си млада звезда като знак, че младият човек е зародиш на гений, гледах как от очите им струи сила, същата сила, която струеше и от мен до мига, когато шефът ми ме нарече хайлазин.
Бохумил Храбал