През 1989 г. бях на площад Тянанмън със студентите, живеех в импровизираните им палатки и се присъединявах към тяхното ликуващо пеене на Интернационала. През изминалите две десетилетия, всеки път, когато се върна назад, виденията от онези дни изглежда се връщат с нарастваща настойчивост.
Ма Дзиен

Подобни

Когато вече нямаме сили да се борим с този див свят, ние се обръщаме към себе си и започваме да се нараняваме...
Ма Дзиен

Само когато осъзнаете уникалността на индивидуалното тяло на всеки, ще започнете да усещате собствената си стойност.
Ма Дзиен

Исках да анализирам и разбера как животът на китайците може да бъде толкова смачкан от страх.
Ма Дзиен

В какъвто и Китай да съм роден, вероятно все пак щях да стана художник - обичах да скицирам портрети като дете и започнах уроци по изкуства на 7. Но ако Китай не беше под управлението на маоизма, може би никога нямаше стане писател.
Ма Дзиен

Аз съм писател. Да бъдеш критичен е отговорност на писателя.
Ма Дзиен

За мен, както лично, така и за писането ми, е жизнено важно да мога да се върна в Китай свободно, така че забраната за влизане ми причини дълбока загриженост и страдание.
Ма Дзиен

През всичките тези години ти мърмореше за доброжелателност, праведност, коректност, мъдрост, след което отиваш да продадеш собствената си дъщеря.
Ма Дзиен

За да се осъзнаят, хората трябва да имат право да чуят множество мнения и след това сами да вземат решение. Трябва да им бъде позволено да казват, пишат и публикуват каквото си искат. Свободата на изразяване е най-основното, но основно право. Без него хората са сведени до автомати.
Ма Дзиен

Трябва да живея в спомените си, в моята лична вселена и непрекъснато да се връщам в Китай, страната, където мислите ми са заключени. Това е много болезнен вид съществуване, това усещане за нищожност.
Ма Дзиен

На 20-те ми години, когато бях фотожурналист в Пекин. Присъединих се към ъндърграунд арт група и правех тайни изложби на мои картини.
Ма Дзиен