Но не забравяйте кой сте всъщност. И не говоря за така нареченото ти истинско име. Всички имена са измислени от някой друг, дори това, което родителите ви са ви дали. Вие знаете кой сте всъщност. Когато сте сами през нощта, гледате нагоре към звездите или може би лежите в леглото си в пълен мрак, вие познавате онзи безимен човек във вас...Мускулите ви ще се втвърдят. Така ще бъде и сърцето и душата ви. Това е необходимо за оцеляване. Но не губете връзка с този човек дълбоко във вас, в противен случай изобщо няма да оцелеете.
Луис Сакър

Подобни

Малки стъпки, Ръка за ръка ще вървим заедно, И може би ще открием улика по пътя...
Луис Сакър

Той разбираше, когато другите деца бяха злобни с него. Това не го притесняваше. Той просто ги мразеше. Докато ги мразеше, нямаше значение какво мислят за него.
Луис Сакър

- Той даде всичко за благотворителност, - каза баща ми. - Изследване на диабета, мога да разбера това. Но изследване на рака? Той дори не е имал рак!
Луис Сакър

Това беше осемнадесетият пореден ден, в който специалното беше Гъбена изненада. Наричаха го Гъбена изненада, защото щеше да е изненада, ако някой някога го беше поръчал. Никой никога не го е правил — освен Луис, разбира се. Ето защо го имаха в продължение на осемнадесет дни. Винаги оставаше много.
Луис Сакър

Един изобретател се нуждае от три неща, за да успее: интелигентност, упорита работа и малко повече късмет.
Луис Сакър

Някои библиотеки имат отделни области за художествена и научна литература. Г-жа Сърлоу не вярваше в такива неща. В крайна сметка коя беше тя, за да решава кое е истина и кое не?
Луис Сакър

Знаеше, че няма причина да бъде щастлив. Някъде беше чувал или чел, че точно преди човек да замръзне до смърт, изведнъж му става приятно и топло. Той се чудеше дали може би преживява нещо подобно.
Луис Сакър

- Идеята не умира, - каза Трап. - Тя съществува някъде, в собственото си измерение, чакайки да бъде възприета.
Луис Сакър

- Сърцето ми се къса. - Мога да поправя това - каза Сам. Тя се обърна към него. Той хвана двете й ръце и я целуна.
Луис Сакър

Брадли усети, че червата в стомаха му са вързани на възел. Всеки път, когато мислеше за Карла, възелът се затягаше повече. - Мразя я! Мразя! - повтори той, влачейки се до училище. Когато каза - Мразя те, - възелът в стомаха му леко се отпусна. Само малко.
Луис Сакър