И аз като теб веднъж мечтаех, че той ще ме направи своя булка и ще ме отведе в Подземния свят. Но това не се случи. Може би и аз не бях достатъчно красива за него.
С. Джей-Джоунс

Подобни

Дори да открия името му и да отключа душата му, имаше мъжът, когото обичах, и чудовището, за което жадувах. Не знаех как да освободя единия, без да загубя другия.
С. Джей-Джоунс

Какво направи безсмъртието с този, който някога е бил смъртен? Това го разтегна.
С. Джей-Джоунс

Мога да се издигна над това. Бих се издигнал над това. Този живот беше това, което исках. Това беше кулминацията на всичките ми желания, всичките ми желания. Просто ми трябваше време. Щях да бъда себе си, цял и цял, отново.
С. Джей-Джоунс

Моите надежди и мечти, толкова разкъсани и нежни, бяха защитени от тайна толкова дълго, че не можех да понеса да ги извадя наяве.
С. Джей-Джоунс

- Момиче, което знае какво е изкушение; момиче с примамлив смях, непостоянно сърце и душа, жадуваща за неизвестното - тихо каза той. - Тази, която задоволява капризите й, посяга към забранения плод, който виси ниско на клона, и го изяжда въпреки предупреждението на по-голямата си сестра. Възможно ли е да се нарече такъв невинен?
С. Джей-Джоунс

- Ти си по-смел, отколкото си мислех, смъртни, ако се осмеляваш да прекъснеш молитвата на негово величество. - Вярвам в безкрайната милост на нашия Господ. - Няма да се налага да молите своя Бог за милост.
С. Джей-Джоунс

- Не искаш да дойдеш на собственото си погребение в дрипи, нали? - Погребението? Мислех, че отивам на сватба. - Това е същото, - сви рамене Колютик.
С. Джей-Джоунс

Този път се накарах да го погледна право в очите. На ярката лунна светлина те бяха в два различни цвята: единият беше сив като зимно небе, другият беше лешниковозелен, с цвета на мъх, надничащ през мъртва глина. Вълчи очи. Очите на дявола. Можеше да вижда в тъмнината. Той можеше да ме види.
С. Джей-Джоунс

Прелестта на духа струва повече от красотата на плътта.
С. Джей-Джоунс

Затова се опитах да потисна надеждата. Защото близнакът на надеждата беше отчаянието, а отчаянието беше безкрайно по-лошо. Ако надеждата боли, тогава отчаянието е липсата на болка. Това беше липсата на чувство. Това беше липсата на грижи. Много исках да ме е грижа.
С. Джей-Джоунс