Хектолитрите посмъртен алкохол бяха изпити през първите месеци на войната. Дълги години бяха стояли в килера, за да потекат в жилите ни точно тогава, по-надеждни от кръвта, която само по чудо можеше да остане непролята.
Миленко Йергович

Подобни

Грехът на клетвата беше толкова тежък за нея, колкото да се върне от война за победена армия.
Миленко Йергович

Те не знаят кой самолет идва. Тя не можеше да им каже кой ще издържи срещата в сградата на летището, тези гласове, които се разпространяват безкрайно и хиляда очи, които ще видят сцена, която не им принадлежи, ситуация, в която трябва да стоите, прегръщате, махвате, избършете сълзите, преглътнете разтуптяното сърце и никога не сядайте и не лягайте, заровете главата си в нещо, защото това е летище, хората плюят на пода, не можете да седите и да лежите там, лошо е да плачете, какво биха били всички тези хората мислят и всеки от тях би помислил по нещо и всеки ще има своя собствена история за тази сцена; когато хората в часовете на най-голяма слабост и уязвимост сред тъжна радост се окажат пред очите на други хора и във въображението на други хора, тогава те са застрашени да се разлеят като вода и да изтекат от собствената си съдба в това, което въображението на непознати си въобразяваха.
Миленко Йергович

Не е възможно да я бе обичал през всичките тия двайсет години. По-скоро някакво безумно твърдоглавие му пречеше да се вслуша в собственото си сърце, освен ако и то не беше толкова инатливо и глупаво, че да превръща в чувство всичко, което нямаше нищо общо с чувствата.
Миленко Йергович

В ония години хората с лек сън бяха рядкост. Заспиваха кой където свари и спяха дълбоко и без страх от събуждането. И безсънието е измишльотина на двадесетия век и на модерното време, в което се живее по-лесно, тялото не се мъчи и изразходва, а на душата става все по-тежко и никога не се наспива на воля.
Миленко Йергович

Смешен си ни и ела пак при нас.
Миленко Йергович

Децата не трябва да са сами, защото самотата е нещо пораснало; ние растем, така че един ден да можем да бъдем напълно сами и никой повече не трябва да се тревожи за това.
Миленко Йергович

Животът струва нещо, ако знаеш, че го имаш, а смъртта ще те хване изненада, така че няма да знаеш, че си живял и си струвал нещо за себе си и за другите.
Миленко Йергович

Човек изпитва болка само в първия си град, в мястото, където е роден и останал да живее, във втория град никога не боли. Щастливи са тези, които имат. За мен беше Сараево, докато не пуснаха бомбата върху него.
Миленко Йергович

Тази къща никога не е била подредена или почистена. Всеки случай на почистване, изтриване на прах или прочистване на стари неща е акт на насилие върху съществото и живота на човек. Всеки случай на почистване е счетоводство със собствената биография и биографиите на близките ни. Момент от нашата смърт и напомняне, че нищо не е трайно и всичко върви към забрава. Прахът изисква или чиста смелост, или пълно отсъствие на душа.
Миленко Йергович

Смъртта на баба ми беше последната самотна тъга от спокойния свят на детството. Мракът, който падна след това, бе мракът на зрелостта, но и предвестник на катаклизми, време на смърт, дълги страдания и кратки агонии. Вече никой не се подготвяше за умирането, защото през войната свикнахме да го посрещаме без душевно страдание.
Миленко Йергович