Има такива от нас, които все още не са разказали историите си или отказват да ги разкажат и така се превръщаме в тях: крием се в паметта, докато вече не можем да издържим на черупката или шока – може би трябва да го разкажа преди да бъде забравено или да стане като всичко друго, нещо друго.
Колъм Маккан

Подобни

...не е вярно, че имаме само един живот за живеене. Ако живеем в литературата, можем да имаме толкова животи, колкото искаме.
Колъм Маккан

С всички уважения към рая, тук ми харесва.
Колъм Маккан

Когато седнах до тях, мълчанието им беше изпълнено с нежност. Трябва да се възхищаваме на света, че не свършва с нас.
Колъм Маккан

...беше необходимо да обичаш тишината, но преди да можеш да обичаш тишината, трябваше да имаш шум.
Колъм Маккан

Повтарящите се лъжи стават история, но не стават непременно истината.
Колъм Маккан

Той осъзна, че е мислил само за първата стъпка, никога не си е представял последната.
Колъм Маккан

Градът беше по-голям от сградите си, по-голям и от жителите си. Имаше своите нюанси. Приемаше каквото и да е попаднало по пътя си, престъплението и насилието и малките сътресения на доброто, които изпълзяха изпод ежедневието.
Колъм Маккан

Тя харесва хората с издръжливост да понасят мъката, тези, които знаят, че болката е изискване, а не проклятие.
Колъм Маккан

И когато се въртиш в кръгове, братко, светът е много голям, но ако ореш направо, е достатъчно малък.
Колъм Маккан

Войната беше за суета, каза той. Ставаше дума за старци, които вече не можеха да се гледат в огледалото и затова изпратиха младите да умрат. Беше суетна среща. Те искаха просто - мразете врага си, без да знаете нищо за него.
Колъм Маккан