Опитвам се да събудя нещо в паметта, но не е толкова лесно да си спомня на място, където всеки камък е надарен с някакъв смисъл и значение. Флоренция винаги помни себе си и в същото време създава нещо ново, което трябва да бъде запомнено.
Филип Казан

Подобни

...и всичко на площада имаше онзи странен, измършавял вид, сякаш сенките са пирували цяла нощ, изяждайки цвета.
Филип Казан

Храната може да ви накара да мислите, точно както музиката или думите на хартия. Предполагам, че не го разбираме, просто защото сме избрали да не разбираме. Ако човек е глух или сляп, ние го съжаляваме. Ако няма вкус, казваме, че трябва да има късмет и се шегуваме с готвенето на жена му.
Филип Казан

Какво си помисли, когато ме видя? Кой и какво е видяла? Набит дивак с наскоро счупен нос, чиято вечна работа между четири стени го е направила блед, с хитри и леко цинични очи - с други думи мъж.
Филип Казан

Както винаги, изглеждаше като добре охранен ангел, спящ в канавка някъде на самия край на Чистилището.
Филип Казан

Винаги съм я обичал. Е винаги. Това не е просто любов, това е... Тя няма цена в човешки план, както го разбирам сега. Но тя е всичко.
Филип Казан

Флоренция е като тиган, подложен на огън, твърде голям за съдържанието му. Хората се издигат и падат. Страхотен триумф - и тогава те си отиват завинаги. Винаги има нещо ужасно, което се задава на хоризонта. Всичко се разклаща, пържи се и се изхвърля.
Филип Казан

Всичко изглеждаше перфектно, с изключение на очите й: бяха празни. Може би сме се превърнали в огледала за празнотата и отчаянието един на друг.
Филип Казан

В този свят да ставаш цял заради счупени неща е необичайна съдба, но аз станах.
Филип Казан

Какво ще правиш след това? Просто се страхувам, че не знаеш. Винаги ще има нещо друго, докато не умреш. Винаги има последствия. Може би не при вас, но те идват.
Филип Казан

Нямаше да го призная на човека от механата, с мазната престилка, но ме плашеше мисълта, че един ден и аз ще спра да се интересувам от правилното съотношение между лук и чесън и моркови. И кой ще стана тогава?
Филип Казан