Всички ние трябва да се запитаме - и винаги - дали това, което правим, подобрява и обогатява нашето съществуване. Или всички ние, поради някаква неестествена деформация, сме загубили инстинкта за това какъв трябва да бъде животът, тоест преди всичко възможност за щастие?
Тициано Терцани

Подобни

Харесва ми да съм в застаряващо тяло. Мога да гледам планините, без да искам да ги изкачвам. Когато бях млад, бих искал да ги завладея. Сега мога да се оставя да бъда завладян от тях. Планините, подобно на морето, напомнят за величие, от което човек се чувства вдъхновен, облекчен. Същото величие е и във всеки от нас, но там ни е трудно да го разпознаем. Ето защо сме привлечени от планините.
Тициано Терцани

Трябва да кажа с голяма искреност, че винаги съм презирал англосаксонците, които се преструваха на обективни. Ама глупости! Никога не съм казвал, че съм обективен журналист, защото не съм. Защото никой не е, дори тези, които твърдят, че са, са просто фалшиви и фалшивикати. Как може да си обективен? Ти никога не си. Защото, както Куросава ни учи във филма Рашомон, една и съща история, видяна от шест различни човека, е шест различни истории. Защото начинът, по който гледате даден епизод, детайлите, които избирате, миризмите, които усещате, са ваш личен избор, който силно влияе на вашата преценка.
Тициано Терцани

Сега човекът е доминиран от икономиката. Целият му живот се определя от икономиката. Според мен това ще бъде голямата битка на бъдещето: битката срещу икономиката, която доминира в живота ни, битката за връщането към форма на духовност – която можете да наречете и религиозност – към която хората могат да прибегнат. Защото това е константа в човешката история, това желание да знаеш какво трябва да правиш в света. Нужни са нови модели на развитие. Не само растеж, но и пестеливост. Виждаш ли, Фолко, аз казвам, че трябва да се освободим от желанията. Но точно поради перверзната система на консуматорството, животът ни е изцяло съсредоточен върху игри, спорт, хранене, удоволствия. Проблемът е да се излезе от този порочен кръг: едно след друго след друго. По дяволите, това ти налага поведение, което е абсолютно абсурдно. Вие не искате определени неща, но системата на консуматорството ви убеждава, съблазнява ви да ги искате. Целият ви живот зависи от този механизъм. Ако, от друга страна, започнете да не участвате в него чрез съпротива, чрез пост, тогава все едно използвате ненасилие срещу насилие. Какво насилие ни причинява в крайна сметка? Не могат да ти хвърлят това нещо в гърлото!
Тициано Терцани

В тези условия беше естествено да бъдеш депресиран, както е естествено за всеки, който все още има представа какъв може да бъде животът и какъв не е. Депресията се превръща в право, когато човек се огледа и не види нищо или никого, което да го вдъхновява, когато светът сякаш се изплъзва в дефиле на материалистична тъпота и тесногръдие.
Тициано Терцани

Животът и смъртта са две страни на едно цяло.
Тициано Терцани

Това е аспект от странната професия на репортера, който не спира да ме очарова и в същото време да ме тревожи: нерегистрирани факти не съществуват.
Тициано Терцани

Продължавам да правя това, което ми се струва правилно, без да очаквам резултати, без да се надявам на признание за заслугите ми, без да си правя желания...
Тициано Терцани

Очарован, както винаги съм бил, от богатата сигурност на миналото и объркан от несигурността на бъдещето с неговите твърде много възможности, бях приел настоящето само като материал, на който да се наслаждавам, след като то се превърна в минало. И така, настоящето винаги ми е убягвало.
Тициано Терцани

Веднъж един садху ми каза нещо интересно. Не знам дали е вярно, но за мен имаше смисъл. Той каза, че си имал деветдесет и осем мисли от сто. Дори мислите се повтарят. Ето защо можете също така да ги спрете, т.е. да ги заглушите напълно. Тогава, в тишината, може да откриете една или две мисли, които са наистина нови.
Тициано Терцани

Когато Венеция потъва, целият свят плаче и протестира. Когато Пекин изчезне, никой не му обръща внимание.
Тициано Терцани