Цитати за детство

В тази категория има 765 цитата, подредени в 77 страници.

Чувствам, че се оттеглям някъде дълбоко в себе си. Жалко е детството да знаеш, че никой не те обича и не се грижи за теб, винаги да си отвън и да гледаш отвътре.
Кристина Бейкър Клайн

Той си я представяше в рая, за който беше научил в детството: тревисто място със синьо небе и лек бриз. Вече не можеше да си представи обитателите с нещо толкова нелепо като крила. Вместо това той видя Нанси да се разхожда в проста рокля-калъф, с ниски обувки в ръка и сенчесто дърво, което я мамеше в далечината. През останалото време той не можеше да се задържи на това видение и тя просто си беше отишла, като Бърти, и той беше оставен да се бори сам в ужасното празно пространство на неверието.
Хелън Саймънсън

Твоят баща е романтик. В детството си той много четеше. А аз напротив израснах като напълно здрав...
Сергей Довлатов

В детството си бях капризен - тук е отлично място, за да се смириш.
Захар Прилепин

Възрастните хора се отправят към тези места, на които им е протекло детството, само ако искат да потъгуват.
Хайнрих Бьол

Имам ужасен спомен за собственото си минало. Едва помня детството си. Имам малко спомени от колежа и юридическия факултет - макар че след като се ожених, получих предимството да мога да се консултирам с паметта на съпруга си.
Гретхен Рубин

Когато хората пораснат и израснат от детството, те губят лицето, с което са родени, и приемат лицето, което са си направили.
Робърт Ъруин

Въпреки това, през цялото детство, всеки път, когато детето не успее да се справи с живота, то може да се върне няколко етапа назад, за да се върне към ресурса на безусловната любов и грижа.
Людмила Петрановска

Красотата няма значение. Такава откровена глупост може да измисли само човек, който от детството си е свикнал да приема собствената си красота за даденост.
Том Перота

Сфинксът, толкова стар, че бе наблюдавал детството на света, потънал в непрекъснато съзерцание, беше видял цивилизации да се издигат до слава и след това бавно да увисват като изсъхнали цветя, беше наблюдавал крещящи нашественици да минават и отминават, идват и си отиват, идват и остават. И все пак то отстояваше позициите си, толкова напълно спокойно, толкова напълно отдалечено от всички човешки емоции. Нещо от онова каменно безразличие към мутациите на съдбата сякаш се е прокраднало под кожата ми в нощния мрак. Сфинксът освобождава човек от всяка тревога за бъдещето, всички тежести на сърцето; и превръща миналото в кино филм, който човек може да гледа откъснато, безлично.
Пол Брънтън