Енрике Вила - Матас - Цитати

В тази категория има 124 цитата, подредени в 13 страници.

Затова пиша. Поради тази причина и защото намирам удоволствие да бъда скрит и защото съм завинаги разочарован от живота.
Енрике Вила - Матас

Следвайки звездата на собствената си меланхолия, го видях да слуша избледняващата дума в душата си - последната от всички - която ще умре с него завинаги.
Енрике Вила - Матас

Необходими са същите умения за писане или четене. Писателите провалят читателите, но се случва и обратното и читателите провалят писателите, когато всичко, което искат от тях, е потвърждение, че светът е такъв, какъвто го виждат те...
Енрике Вила - Матас

Той не беше герой, а човек, който се срамуваше от това, че се отказа от това да продължи да бъде това, което беше по онова време: дълбоко мразещ величието, от това задължение да бъдеш някой в ​​живота, мразещ властта . Любител на писатели с тайни лица и дискретност в литературата.
Енрике Вила - Матас

Авторът съобщава, че той е бил един от онези млади хора, които са пропуснали възможността да умрат през ученическите си години - въпреки че душите им така или иначе са ги напуснали.
Енрике Вила - Матас

Животът ви е в упадък, трябва да го признаете. Но светът също го прави и това не му предлага никакво удобство.
Енрике Вила - Матас

Търся спомен, защото обикновено литературата е по-интересна от живота. Не знам дали е парадоксално, но наистина харесвам живота, защото, каквото и да казват, той изглежда като страхотен роман.
Енрике Вила - Матас

Никога не съм имал късмет с жените, търпя болезнена гърба с примирение, всичките ми най-близки роднини са починали, аз съм беден самотник, който работи в ужасен офис. Иначе съм щастлив.
Енрике Вила - Матас

Мъките, предавани от всеки намек за деменция, го оставят да се изгуби в странен дрейф през опасния детски квартал на ръба на ума си, където знае, че всеки момент може да бъде загубен завинаги.
Енрике Вила - Матас

Не остава нищо друго освен голяма неграмотна маса, умишлено създадена от Властта, един вид аморфна тълпа, която ни потопи всички в обща посредственост.
Енрике Вила - Матас