Препоръчани цитати

Тук ще намерите препоръчани цитати, които са добавени в сайта. В тази категория има 1000 цитата, подредени в 100 страници.

Камина, книга, тишина... Преди в това виждах само скука и еснафщина. Сега това е мечтата ми за изгубения Рай.
Ерих Мария Ремарк

Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно...
Никос Казандзакис

Единствената любов, която остава от така наречената "сексуална любов", е любовта, която е преживяла всичко: разочарования, падения, предателства, която е приела тъжния факт, че накрая не остава никакво друго желание, освен желанието да имаш някого до себе си.
Греъм Грийн

Номерът в живота е да накараш случайността да застане на твоя страна.
Силвия Кристъл

Успехът не е никога окончателен. Провалът, не е никога фатален. Единственото важно е смелостта.
Уинстън Чърчил

Нещата винаги изглеждат различно, когато се отнасят до нас самите.
"Булевардът на лъжите", Силвия Кристъл

Когато човек обича, предава в чужди ръце всички ключове на душата си.
Силвия Кристъл

Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.
Стивън Кинг

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов

Истината е, че съдбата нито бърка, нито нарежда картите - тя само ги раздава.
Павел Вежинов