Лятото е толкова странно време, мистериозно по-чисто от зимата.
Рой Якобсен

Подобни

...мирише на тор и водорасли, вятърът духа в лицето И така продължава този живот, просто живот, без сътресения, безкраен тънък конец, провлачен през изпрано платно, извезан с шарка от навици и скука, животът, който искаше да живее и живееше винаги.
Рой Якобсен

Тя взе вестника от него, прочете го и го погледна с онова победоносно изражение на лицето си, което той помнеше добре от времето, когато беше толкова хубава, че почти всичко можеше да й се прости.
Рой Якобсен

Тази дейност се стори на Линда весела, тя дори се засмя от смях, което е като сбъднато желание, не знам дали беше нейно или мое.
Рой Якобсен

...дори тези, които ми съчувстват, могат лесно да излязат извън контрол понякога, внезапно уморени от състраданието си...
Рой Якобсен

Юн не вярваше в Бог. Не защото беше материалист, а защото Господ е непредсказуем.
Рой Якобсен

Очите ни ставаха все по-сини и по-сини всеки ден от това лято, най-безкрайното лято в живота ми.
Рой Якобсен

Когато изследвам мотиви, винаги започвам с най-простите. Слушам най-гнусните и мръсни намеци, защото щастието и радостта рядко тласкат човек към престъпление.
Рой Якобсен

Винаги мълчанието показва света в различна от неговата светлина. Мълчание на сняг през зимата. Тишина през лятото, когато всички имат ваканция.
Рой Якобсен

Кристиян не беше от тези, които падат, а по-скоро от тези, които решават, когато да се сринат.
Рой Якобсен

Тези, които строят, и тези, които рушат, никога не са едни и същи.
Рой Якобсен