Обединени стоим, разделени падаме, както се казва.
Оса Ларшон

Подобни

Той нахлу в сърцата на хората, без да пита и дори без да си събуе обувките.
Оса Ларшон

- Когато дойде смъртта, ние ще бъдем толкова уморени, че вече няма да искаме никакъв задгробен живот...
Оса Ларшон

В главата са отпечатани само няколко фрагмента. Между тези сцени, които помним, все още има стотици, хиляди епизоди, които паметта не е запазила. Можем ли тогава да кажем, че помним истината?
Оса Ларшон

Нямам сили да бъда щастлива, иска да каже тя. Едва ли успявам дори да бъда нещастна.
Оса Ларшон

В гласа й имаше лед. Духа студено, като есен от езерото.
Оса Ларшон

Членовете на конгрегацията изглеждаха така, сякаш току-що са се отбили да си починат по пътя към гроба.
Оса Ларшон

Никога не се доближаваш до притежаването на целия свят, отколкото когато се събудиш преди всички останали.
Оса Ларшон

Това е, когато се чувствам... как да го кажа?... може би отворено е точната дума. Човекът е нещо специално. Има повече за нас, отколкото осъзнаваме. А Майката Земя е нещо повече от буца мъртва скала. Тя също е жива. Ако някъде в провинцията лежи мъртво тяло, можете да го почувствате, когато стигнете до мястото. Дърветата знаят и вибрират със знанието. Камъните знаят. Тревата. Те създават атмосфера. И можем да го възприемем, ако просто...
Оса Ларшон

- Каква детска градина! - възкликна той. - Това не е детска градина, - извика му тя. - Това е яростта на напълно пораснал човек.
Оса Ларшон

Много по-удобно ми е да общувам с клиенти, помисли си той, или с таксиметрови шофьори, с касиери в магазините. Краткосрочните връзки не са обременяващи. Нито вие дългогодишни конфликти, нито оплаквания, които се крият някъде в дълбините, като водорасли в езеро
Оса Ларшон