Както всяка пролет имаше ден, когато жените в града, сякаш по някакъв таен знак, се появяваха в летните си рокли, преди да се усетят първите горещини, имаше и ден, когато зимата показваше ножа преди първото разкъсване.
Робърт Гулрик

Подобни

Той щеше да се мести от град на град, както винаги е правил, използвайки хора, цапайки ги като чаршафи и си тръгвайки, за да намери свежи лица и нови развлечения.
Робърт Гулрик

Дори ако изберем да скъсаме връзките с всичко, което някога сме познавали като дом, да предефинираме пространствата, в които живеем, емоциите, които ни се струват най-естествени, начините, по които обичаме, има натрапчиво чувство на загуба и възхищение за хората, които познавахме първо и най-добре. Дори никога повече да не говорим с тях, те са нашите първи и най-чисти любови. За всички нас има време, в което те означаваха света. Понякога това време продължава, докато сме живи. Тя е вечна като дъха. То е непроменливо и безсмъртно. Понякога завършва в много ранна възраст. Понякога не можем да си помогнем. Случват се неща.
Робърт Гулрик

Знам, че нищо няма да се случи, когато ти кажа, че те обичам. Няма начин. Вие сте редовен. Аз съм, добре, какъвто и да съм, не съм редовен. Не ви го казвам заради това. Просто ти казвам, че когато спреш такси или отговориш на телефона, когато влезеш в стая, пълна с непознати, ще знаеш, че има някой на света, който те обича и винаги ще те обича, където и да си върви, каквото и да става, до края на времето. Никога не забравяйте това. Обещай, че никога няма да забравиш, че си обичан.
Робърт Гулрик

Адът може да бъде такъв. ...Може да е достатъчно студено, за да изпържи кожата от костите ви.
Робърт Гулрик

Ако не получите любов от тези, които трябва да ви обичат, никога няма да спрете да я търсите.
Робърт Гулрик

Тя винаги е била хамелеон, възприемайки акценти и маниери, подходящи за обстоятелствата й, но сега се чувстваше така, сякаш се е променила в нещо ново и не може да се промени обратно.
Робърт Гулрик

Някъде в болката има удоволствие и това е може би най-ужасната част.
Робърт Гулрик

Нежността е тази, която разбива сърцата ни. Красотата, която ни оставя заседнали на брега, гледайки как лодките отплават. Именно сладостта ни кара да искаме да протегнем ръка и да докоснем нежната кожа на друг човек. И това е благодатта, която идва при нас, колкото и незаслужаващи да сме.
Робърт Гулрик

Тя не беше жена, тя беше цял свят.
Робърт Гулрик

Тя си помисли за живота си, за нейния пачуърк юрган от живот, сглобен от изхвърлени парчета от това и онова; опит, знания, ясновидство. Нищо от това нямаше смисъл за нея.
Робърт Гулрик