 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Невъзможно е да не се доверяваш на писането си, без да събудиш по-дълбоко недоверие в себе си.
Никол Краус
Подобни
Имало едно време едно момче, което живеело в къща от другата страна на полето от момиче, което вече не съществува. Измислиха хиляда игри. Тя беше кралица, а той крал. На есенната светлина косата й блестеше като корона. Те събраха света на малки шепи. Когато небето потъмня, те се разделиха с листа в косите си.
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Искам да кажа някъде: опитах се да прощавам. И все пак. Имаше моменти в живота ми, цели години, когато гневът надделяваше над мен. Грозотата ме обърна отвътре. Имаше известно удовлетворение в горчивината. Ухажвах го. Стоеше отвън и аз го поканих да влезе. Намръщех се на света. И светът се намръщи... И да бъда честен: не бях много ядосан. Вече не. Бях оставил гнева си някъде отдавна. Остави го на пейка в парка и си тръгна. И все пак. Беше минало толкова време. Не знаех друг начин да бъда.
Никол Краус
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Вярно е също, че понякога хората усещаха неща и тъй като нямаше дума за тях, оставаха неспоменати. Най-старата емоция в света може да е тази да бъдеш развълнуван; но да го опишеш - само да го назовем - трябва да е било като да се опитваш да хванеш нещо невидимо.
Никол Краус
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Той бе спал до нея от тридесет и шест години и матракът се чувстваше различен без теглото й, колкото и леко да е, и без ритъма на дъха й тъмнината нямаше мярка. Имаше моменти, когато се събуждаше студено от липсата на топлина, която някога идваше от между бедрата и зад коленете й. Може дори да й се обади, ако можеше за момент да забрави, че вече знае всичко, което тя може да каже.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Тези ценни неща предизвикаха у нас чувство на сплашване. Знаехме, че колкото и далеч да стигнем в живота, никога няма да сме предназначени за такава финес, че малкото скъпи антики, които направихме, са ни паднали от по-висш живот и сега са се спуснали да живеят сред нас.
Никол Краус
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
...тя му отправи една от онези широки усмивки, които запази за непознати, сякаш осъзнаваше, че може да мине в техните очи за обикновена жена.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо винаги е имало единица по история, математика, наука и бог знае каква друга безполезна, напълно незабравима информация, която преподавате на тези седмокласници година след година, но никога не е имало единица за смъртта? Без упражнения, без работни тетрадки, без финални изпити по единствения предмет, който има значение?
Никол Краус
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Принудих се да си представя последните моменти. Предпоследният дъх. Последна въздишка. И все пак. Винаги е следван от друг.
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Той беше средностатистически мъж. Човек, готов да приеме нещата такива, каквито са, и поради това му липсваше потенциал да бъде така или иначе оригинален.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Нямаше кой да ме извика в леглото, нямаше кой да изисква ритмите на живота ми да действат в дует.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |