Мрачно чувство за самота го обзе, когато осъзна как всичко, което е донесъл със себе си от вкъщи и от древни времена, сякаш отпада от него и го оставя да тръгне по своя път, забравен и изоставен. Вратата към миналото беше блокирана и той стоеше навън, с празни ръце и сам; всичко, от което се нуждаеше и желаеше, трябва да спечели за себе си-нови приятели и нов подслон, нови привързаности и нови спомени.
Йенс Петер Якобсен

Подобни

Когато седя тук и се мотая и не правя нищо и не мога да направя нищо, тогава всъщност усещам как времето ми се изплъзва. Часове, седмици и месеци изтичат без нищо, а аз не мога да ги закова на място с парче работа.
Йенс Петер Якобсен

Беше уморен от себе си, от студени идеи и мозъчни мечти. Живот стихотворение? Не и когато винаги сте поетизирали собствения си живот, вместо да го живеете. Колко безобидно беше всичко и празно, празно, празно! Това преследване на себе си, ловко наблюдение на собствените ви следи-в кръг, разбира се. Този фалшив гмуркане в потока на живота, докато през цялото време седяхте на риболов след себе си, ловете се в една или друга любопитна маскировка! Ако можеше само да бъде завладян от нещо-живот, любов, страст-така че вече да не може да го оформя в стихотворения, но трябваше да го остави да го оформи!
Йенс Петер Якобсен

Не знам как е, но съм толкова уморен от обикновеното щастие и обикновените цели.
Йенс Петер Якобсен

Атеизмът е изключително трезвен и целта му в крайна сметка е да лиши човечеството от илюзии. Вярата в наказателен, управляващ Създател е последната голяма илюзия за човечеството и какво, как ще го загуби? Да кажем, че ще бъде по-умно; но по-богат ли е, по-щастливо?
Йенс Петер Якобсен

Това, което беше добро, няма да се превърне в зло и каквото и да направите по-късно, няма да зачеркнете нито един светъл ден, няма да отмени нито един час от този, който вече сте живели.
Йенс Петер Якобсен

В края на краищата той се страхуваше в сърцето си от това могъщо нещо, наречено страст. Този бурен вятър помете всичко уредено, упълномощено и придобито в човечеството, сякаш е мъртва листа. Не му хареса! Този ревящ пламък се разпиля в собствения си дим - не, той искаше да гори бавно.
Йенс Петер Якобсен

Но когато започна да мисли за човешки същества, душата му отново се разболя. Той ги извика пред себе си, един по един, и всички минаха и го оставиха сам, а никой не остана с него. Но докъде се бе държал здраво за тях? Дали беше истина? Беше по-бавен в пускането, това беше всичко. Не, не беше това. Мрачната истина беше, че душата винаги е сама. Всяка вяра в сливането на душата с душата беше лъжа. Нито майка ти, която те е взела в скута си, нито твоят приятел, нито пък жената, която е спала на сърцето ти...
Йенс Петер Якобсен

...всички богове са същността на човешките същества и, както всичко човешко, те ще преминат, раса след раса, защото човечеството вечно се развива, променя и надраства своите собствени идеали.
Йенс Петер Якобсен

Тя сънува хиляда мечти за онези слънчеви региони и е погълната от копнеж за този друг и по-богат Аз, забравяйки - това, което толкова лесно се забравя - че дори и най-справедливите мечти и най-дълбоките копнежи не добавят инч към ръста на човека душа.
Йенс Петер Якобсен

Любовта е като диамант; Защото както диамантът е красив за гледане, така и любовта е справедлива, но тъй като диамантът е отрова за всеки, който го погълне, по същия начин любовта е вид отрова и предизвиква ужасна бушуваща неприятност при заразените с нея.
Йенс Петер Якобсен