Казват, че душите живеят в очите на хората, дори животните го усещали и гледали човека в очите.
Людмила Филипова

Подобни

Не искаше да я вижда, но ходеше там, където допускаше, че ще я срещне.
Людмила Филипова

Проклети разпилени илюзии. Цял живот жадуваш да ги изживееш и завърташ всичко около това очакване. Но когато премине еуфорията след всяко намиране, разбираш, че си загубил най-скъпото - онова, което я е движело, трепета на очакването, неизживените мечти. И едва когато стигнеш момента, за който си тръпнал, проумяваш, че той е най-страшният затвор за душата. Някои спират тук. Други успяват да се откопчат от клетката и да полетят отново. Но нима може да летиш, когато знаеш, че няма смисъл да кацаш? И ако няма кацане, нима може да има летене?
Людмила Филипова

Той не разбра, че животът може само да се живее... не да се контролира, притежава, складира, отлага...
Людмила Филипова

Нито имаше желание, нито време. А може би нямаше време, защото нямаше желание.
Людмила Филипова

Защото истинските стени са онези, между човеците. Онези, които те сами издигат в сърцата си. Оградите, които растат вътре в нас, напоявани с болката ни, с амбицията ни, с предразсъдъците, мечтите и илюзиите.
Но в миговете, в онези, в които си позволяваме да живеем, да сме себе си, те рухват ненужни...
Стените, в които всеки сам избира да вярва или не. Онези стени, които накрая очертават световете ни!
Людмила Филипова

Ако сте се опитвали да играете някаква неприсъща ви роля и не сте успели, вие сте имали късмет. Може и да сте изгнаници, но сте запазили душите си...!
Клариса Пинкола Естес

Ти нямаш дом, приятелю. Ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. Има само един дом. Това е твоята Любов. Ако имаш Любов, ти имаш Душа. Душата е твоят дом.
Елеазар Хараш

Егото казва: След като всичко си дойде на мястото, ще открия вътрешен мир!
Духът казва: Открий вътрешен мир и всичко ще си дойде на мястото!
Антъни де Мело

Думите имат душа. Повечето от читателите, дори от писателите, искат от тях само смисъл. А трябва да се открие тази душа, която се явява при съприкосновението с други думи, която разцъфва и грее в някои книги с непозната, трудна за изтръгване светлина.
В езиковите съчетания, употребени от някои писатели, има цял поетичен свят, който светските хора вече нито забелязват, нито проумяват. Когато им се спомене за това, те се обиждат, философстват, спорят, отричат, карат се и искат да им го покажем. Безполезно е да се опитва. Те не усещат и затова никога няма да разберат.
Образовани, умни хора, дори писатели, също се учудват, когато им се говори за тази тайна, която не познават. Усмихват се и свиват рамене. Впрочем какво от това? Те са невежи. Все едно да говориш за музика с хора, лишени от слух.
За двама души, надарени с тайнствения усет за изкуството, е достатъчно да разменят десет думи, за да се разберат, все едно, че говорят на непознат за другите език.
Ги дьо Мопасан

Не съм ти ядосан. Просто съм тъжен. Заключила си се в този твой свят, и когато се опитам да почукам на вратата, ти просто излизаш за секунда, за да видиш кой е и после веднага се прибираш отново вътре.
Харуки Мураками