- Кое ядене обичаш най-много, дядка?
- Всички, всичко, чедо мое. Голям грях е да казваме: това ядене е хубаво, онова е лошо!
- Защо? Не можем ли да избираме?
- Ами, че не можем, я!
- Но, защо?
- Защото има хора, които гладуват.
Никос Казандзакис

Подобни

Всяко нещо си има свой скрит смисъл на този свят - помислих си аз. - Всичко, хора, животни, дървета, звезди, са йероглифи, и блазе на онзи, и горко на онзи, който започва да ги срича и да разгадава какво казват... В първия миг, когато ги гледаш, не разбираш нищо; мислиш си, че са хора, животни, дървета, звезди; едва след години, много късно, разбираш смисъла им.
Никос Казандзакис

Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно...
Никос Казандзакис

След като не можем да променим реалността, трябва да променим очите, с които я гледаме.
Никос Казандзакис

Всичко, което е необходимо, за да чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.
Никос Казандзакис

Алексис - рече ми той, - ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое:
- Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!
Никос Казандзакис

Този краен етап от нашето духовно упражнение се нарича Мълчание.
Никос Казандзакис

Този, който е невидим, вижда по-ясно, чува по-ясно и е по-способен да чете мислите на хората.
Никос Казандзакис

Нека младостта ви да царува свободно, тя няма да дойде отново, така че бъдете смели и не се разкайвайте.
Никос Казандзакис

Знаех, че над истината съществува още едно задължение, което е много по-важно и много по-човешко.
Никос Казандзакис

Бог отговаря всеки път, когато го разпитваме, но плътта ни е омагьосана и почти глуха: ние не чуваме.
Никос Казандзакис