Най-важното в изкуството е да работиш. Нищо друго няма значение, освен да сядате всеки ден и да опитвате.
Стивън Пресфийлд

Подобни

Грешим, ако мислим, че сме единствените, които се борят със Съпротивата. Всеки, който има тяло, изпитва съпротива.
Стивън Пресфийлд

Професионалистът не чака вдъхновение; той действа в очакването му.
Стивън Пресфийлд

Убийте този дракон веднъж и той никога повече няма да има власт над вас.
Стивън Пресфийлд

Когато успяваме - тоест, когато сме започнали да преодоляваме неувереността и себесаботажа си, когато напредваме в занаята си и се развиваме на по-високо ниво – тогава настъпва паника. Когато изпитваме паника, това означава, че сме на път да прекрачим прага. Ние сме на прага на по-висок план.
Стивън Пресфийлд

Ако искате да изпратите ръкопис, изпратете го на агент. И първо изпратете писмо с молба за разрешение. Пуснете го в реалния свят на хладнокръвен търговски отговор, а не в страната на фантазиите на пожелателни мисли, страхливост и предаване на Съпротивата.
Стивън Пресфийлд

Професионалистът извършва бизнеса си в реалния свят. Бедства, несправедливост, лоши скокове и гнили колове, дори добри прекъсвания и късметлийски отскоци, всичко това съставлява основата, върху която трябва да се води кампанията. Теренът е равен, професионалистът разбира, само в рая.
Стивън Пресфийлд

Никога не си вкусвал свободата, приятелю, иначе щеше да знаеш, че не се купува със злато, а със стомана.
Стивън Пресфийлд

Нашият враг не е липсата на подготовка; не е трудността на проекта или състоянието на пазара, или празнотата на банковата ни сметка. Врагът е нашият бърборещ мозък, който, ако му отделим дори една наносекунда, ще започне да произвежда извинения, алибита, прозрачни самооправдания и милиони причини защо не можем/не трябва/не искаме да правим това, което сме знаем, че трябва да направим.
Стивън Пресфийлд

Нетленна слава и слава, която никога няма да умре - това е, за което маршируваме!
Стивън Пресфийлд

Страхуваме се да открием, че сме нещо повече, отколкото си мислим. Повече, отколкото нашите родители/деца/учители си мислят, че сме. Страхуваме се, че всъщност притежаваме таланта, който ни казва тихият ни тих глас. Че всъщност имаме смелостта, постоянството, капацитета. Страхуваме се, че наистина можем да управляваме кораба си, да поставим знамето си, да достигнем нашата Обетована земя. Страхуваме се от това, защото, ако е вярно, тогава се отчуждаваме от всичко, което знаем. Минаваме през мембрана. Превръщаме се в чудовища и чудовищни.
Стивън Пресфийлд