Една усмивка може да скрие толкова много. Усмивката може да бъде лъжа.
Меган Шепърд

Подобни

Като хирург кръвта беше негова среда като мастило за писател. Състоянието ни беше изградено върху кръв, лютата миризма, влята в самите тухли на къщата ни, дрехите, които носехме. За мен кръвта миришеше на дом.
Меган Шепърд

Косата ми пада като воал на гадателка върху лицето ми.
Меган Шепърд

Те винаги са казвали, че лудите хора никога не са знаели, че са луди.
Меган Шепърд

Може би не бяхме лоши, но имаше нещо изцапано, нещо разкъсано в тъканта на нашите същества.
Меган Шепърд

Можех да усетя как кръвта нахлува към бузите ми. Монтгомъри беше получил цветята. Някъде вчера той бе набрал диви цветя, както правеше преди, когато посещавахме братовчеди в провинцията.
Меган Шепърд

Аз не съм чудовище, Жулиета. Аз съм всичко, което баща ти е възнамерявал. Интелигентен. Състрадателен. Лоялен. Но имам по-тъмна страна. Изглеждам човек, но животинската плът все още живее в мен. Костите му до костите ми. Кръвта му е във вените ми.
Меган Шепърд

- Ще умрем, нали?, - попитах горчиво. Той ме държеше толкова здраво, че едва дишах. Но исках още по-стегнато. - Не тук. Кълна се.
Меган Шепърд

- Понякога ми напомняш толкова много за баща си, че е плашещо.
Меган Шепърд

Тя пое дълбоко дъх, прекрачи прага, отдръпвайки се от единствения дом, който някога е познавала, и посегна към чакащата ръка на Бо.
Меган Шепърд

Сърцето ми спря. Той се отдръпна, като взе със себе си малка част от сърцето ми.
Меган Шепърд