Това, което ме притесняваше, беше, че нямах друг избор, освен да работя с хора, които винаги бяха пияни и гладни за месо. Щяха да хвърлят такива погледи... Не бих го нарекъл животински, защото това само по себе си пак би било естествено... Това беше нещо под това... зверство, подхранвано от жестокост, лицемерие и измама...
Сабахаттин Али

Подобни

Досега дори не знаех, че има такъв човек, така че сега не мога да живея без него? Но не винаги ли е така? Не разбираме ли, че имаме нужда от него едва след като го открием?..
Сабахаттин Али

Искам да живея само за теб, да изтрия всичко от живота си освен теб. Искам да споделя моите идеи и цели с вас и да вярваме заедно в това, което смятаме за правилно.
Сабахаттин Али

Може би все още нямаше да знаят колко ценни са един за друг, ако някога не бяха страдали от страха да не бъдат разделени, да не се загубят един друг.
Сабахаттин Али

Те изобщо не бяха лоши хора. Те бяха просто суетни създания. Всичко неподходящо, което биха направили, идваше оттам. Изправени пред зейналата празнота на собствената си вътрешност, те могат само да осъзнаят своята личност и да бъдат доволни, докато третират другите хора като маловажни, обиждат ги и им се смеят.
Сабахаттин Али

Същността на живота е в самотата - не бихте ли се съгласили? Всички съюзи са изградени върху лъжа. Хората могат да се опознаят само донякъде и след това измислят останалото, докато един ден, виждайки грешката си, обръщат гръб на тъгата и бягат. Щеше ли да се случи това, ако спрат да вярват в мечтите си и се задоволят с възможното?
Сабахаттин Али

Колкото повече имах нужда от хора, толкова повече трябваше да избягам от тях.
Сабахаттин Али

Колко смешни, колко външно, колко суетни и особено колко малко значение за истинското човечество бяха факторите, които регулираха отношенията между хората.
Сабахаттин Али

Нищо не ме натъжава повече от това да видя някой, който се е отказал от света, да бъде принуден да се усмихва.
Сабахаттин Али

Няма дявол в нас... В нас има безпомощност... Има мързел... Има сила на волята, невежество и нещо по-ужасно от всичко това: има навика да избягваме да виждаме истините...
Сабахаттин Али

Започнах да си мърморя по пътя. Винаги се обръщах към него. Както в първите дни на нашата среща, в главата ми се въртяха всякакви красиви, привлекателни и измамни идеи. Нямаше начин тези думи да не го засегнат, да не промени решението си. Със сълзи на очи и трепет в гласа му разказвах за близостта между нас, за невъзможността да се разделим по толкова безсмислени причини в свят, в който е толкова трудно двама души да се намерят...
Сабахаттин Али