Усещах как кръвта нахлува към бузите ми. Монтгомъри беше получил цветята. Някъде вчера той бе набрал диви цветя, както правеше преди, когато посещавахме братовчеди в провинцията.
Меган Шепърд

Подобни

Един писък нахвърли гърлото ми, но така и не го чух. Потънах в гостоприемна тъмнина.
Меган Шепърд

За момент той подпря ръка на вилите, дъхът му беше накъсан. Кичури коса избягаха от опашката и паднаха над очите му, правейки го да изглежда див, неопитомен. Той се беше променил толкова много от това тихо момче. Трябваше да го направи, израснал с чудовища като приятели.
Меган Шепърд

Това, което мразиш, е това, което си. Животно, точно като мен. Не се преструвайте, сякаш никога не сте си го представяли – тръпката от лова. Без придружители, без копринени чорапи, нищо не ви задържа. Разкъсвайки града, сякаш се върнахме на този остров, усещайки как кръвта ви кипи, пулсът ви ускорява. Ти завиждаш за свободата ми. Ти сам го каза веднъж.
Меган Шепърд

Надигащият се и спадащ ритъм на думите, носени от вятъра, изречени на език, различен от човешки.
Меган Шепърд

Не исках той да каже, че ме обича. Защото бях разпознал малко от себе си в него. Твърде много. И това ме ужаси.
Меган Шепърд

Тя оставаше до късно през повечето нощи, облечена в домашно палто в библиотеката до всички часове, носеше очила за четене, почти като телените очила на професора, пиеше чай от женско биле, завързан с джин - тя не знаеше, че аз знам - и се взираше през прозореца на светлините на града.
Меган Шепърд

Последното нещо, което е правосъдната система, е справедлива.
Меган Шепърд

Можех да усетя очи, които гледат от някое тъмно място. Опитах се да си кажа, че може да греша. В мъглата на страха всеки шум звучеше по-силно.
Меган Шепърд

Книгите са порок на светиите.
Меган Шепърд

Някъде под страха имаше тръпка. Почти го усещах като пепел от комина.
Меган Шепърд