Дърветата, студени, с открити преплитане на клони, приличат на замръзнали фантастични скулптури. Дните станаха по-кратки, небето сутрин е синьо, а нощем като въглища, и топли звезди светят върху него, сякаш светят в онзи друг свят специално за нас светлини... те светят в света, където мама сега свети за тези, които са все още живи.
Карл-Юхан Валгрен

Подобни

В къщата няма нищо освен прах и моят дъх.
Карл-Юхан Валгрен

Какво ще се случи през есента, какво се крие в невидимите гънки на дните?
Карл-Юхан Валгрен

Щастието е сън, страданието е реалност.
Карл-Юхан Валгрен

Сигурно е имала мечти. Най-вероятно за деца. Много й липсваха. Имаше нещо в тази мъка, което той никога нямаше да може да разбере. И може би не само за него. Нито един мъж.
Карл-Юхан Валгрен

Не очакваше нищо повече от живота, освен в най-скоро време да свърши. Смъртта беше дълг, който плащаш само веднъж.
Карл-Юхан Валгрен

Във втория ми дом всичко е както обикновено - тук въздухът също е отровен с невероятни мечти и надежди.
Карл-Юхан Валгрен

Човек не може да се излекува от спомени.
Карл-Юхан Валгрен

Нямаше да има крупен бизнес без дребен шрифт.
Карл-Юхан Валгрен

Въпросът не е кой къде отива. Въпросът е какво на кого е възложено...
Карл-Юхан Валгрен

Април, лятото скоро ще дойде в града, вече се гадае за присъствието му – неуловима сянка зад стените на къщи и огради, обещание за пътешествие.
Карл-Юхан Валгрен