Зрънце надежда усети вкус на влага. Някакво пожелателно ядро, заровено дълбоко, където той не искаше да го признае, за да не го отрови или задуши, започна да покълва.
Хю Хауи

Подобни

Чета книга за бомбите, хвърлени над Дрезден. Двадесет и пет хиляди души умират. В момента над Манхатън има самолет. Мога да разчета бъркотията от цифри и букви на опашката на този самолет. Крещя в главата си на пилота да дръпне.
Хю Хауи

Нашите действия, разбирате ли? Те траят вечно. Каквото и да правим, винаги ще бъде това, което сме правили. Няма връщане назад.
Хю Хауи

Единственото ми желание е да оставим място за надежда. Във всички неща има добро и лошо. Ние намираме това, което очакваме да намерим. Виждаме това, което очакваме да видим. Научих, че ако наклоня главата си точно и примижа, светът навън е красив. Бъдещето е светло. Предстоят хубави неща.
Хю Хауи

Казват, че лошите неща идват по три, но не мисля, че е вярно. Мисля, че лошите неща продължават да идват. Те не спират. Те никога няма да спрат. Просто е твърде депресиращо, за да продължим да броим, така че започваме отначало след третото лошо нещо.
Хю Хауи

Задържам тези спомени. Прегръщам по-пресни терзания. Но моят психотерапевт ме предупреди за това, как гневът и депресията се възприемат погрешно и как ако не се справя с глупостите, те ще продължат да изплуват отново по начини, които не очаквам.
Хю Хауи

Животът й още не е свършил, реши тя. Просто се чувствах така.
Хю Хауи

Светът навън беше такъв, какъвто беше, независимо колко съмнение, надежда или омраза вдъхна човек в него.
Хю Хауи

Денят беше смяна, всеки един издържаше като квант живот, цялото краткосрочно планиране, водещо до нов пристъп на тъмнина, малко мислене за нанизване на тези дни в нещо полезно, някаква верига от ценни перли. Просто още един ден за оцеляване.
Хю Хауи

- Това, което контролираме, - каза Жулиет, - е нашите действия, след като съдбата ни постави там.
Хю Хауи

В дълбокия космос никой не може да те чуе да ридаеш.
Хю Хауи